моят сън!

 Една вечер пак си легнах с мисълта за Христо, момчето, което обичам безумно от много време!Не бяхме заедно! А АЗ ИСКАХ! Но просто пътищата ни се бяха разделили! Тогава аз потънах в съня, който ме уплаши до смърт!...
... Бях в София при него, търсех го, за да му кажа, че го обичам, обикалях улиците, търсех го отчаяно! Питах всеки, който минаваше, но така и не намерих отговора, който търсех, докато... не го видях! Той беше там с приятелите си и... с нея, тази, която ми го отне! Тази, която, мислейки, че ще ме замени, ще му донесе само болка! Не можех да направя нищо, можех само да стоя и да гледам щастието, което извира от очите му, щастието, което преди аз му давах!
Тогава аз видях начин, за да избягам от ситуациата, да избягам от истината и никога да не се върна към реалността! Исках да се махна от този свят, който ми носи само болка! Усещах нещо в гърлото си, все едно беше заседнала буца! Тогава аз побягнах към най-близката висока сграда! И ето че се качих най-горе, оттам го виждах с нея... и... тогава скочих, единсвеното нещо, което можеше да ме спаси, беше смъртта!...
 Когато се събудих цялата горях, а от очите ми се стичаха сълзи! Бях сънувала реалността и единствения път, по който мога да избягам от нея!...