25 mar 2010, 14:26

Моята малка русалка - 9 част

924 0 0
2 мин за четене

- От всичкото това търчане огладнях. Ти, Сам?

- Е, аз бях до тук, влюбени гълъбчета. Ще ви оставям и ще ида да проверя какво става в галерията. Хайде, чао

- Чао.

  Двамата се отправиха към ресторанта на кея. Масата бе близо до водата и светлините се отразяваха в нея. Като хиляди малки бисери светеха и я правеха някак жива.

- Да пием за нас и успеха ни!

- Да пием, наздраве. - тя отпи глътка от виното. - Алекс, какво ще стане, когато ни видят заедно? Аз не съм като теб.

- Какво ще рече не си като мен?

- Ами нямам толкова пари зад гърба си, нямам успешен бизнес, и не съм известна...

- От утре вечер ще си известна и това няма да те смущава!

- Не ме разбра... ами... аз не съм от твоята черга! Аз съм само художник, който припечелва някой и друг долар, за да живее скромно.

- Виж, скъпа, няма значение какво ще кажат! Не ме интересува!

- Не говори така! Ами семейството ти? Приятелите ти? Обкръжението ти? Колегите? Не можеш с лека ръка да махнеш и да ги зарежеш заради една художничка!

- Ако хората, които държат на мен, разберат колко съм щастлив и не го одобрят, значи не трябва да са в обкръжението ми! Но съм сигурен, че семейството ми ще те приеме такава, каквато си. Ще се радват, защото най-накрая намерих жената, която винаги съм търсел. - той хвана ръката ù - Не искам да те загубя! Не ме интересува мнението на другите!

- И все пак се притеснявам от семейството ти.

- Моето семейство са майка ми и брат ми. Те ще се радват да се запознаят с теб и родителите ти.

- Алекс... аз нямам родители. Загинаха при автомобилна катастрофа. Нямам и семейство! Всъщност моето семейство е Сам и... той е гей! Едва ли ще се хареса на майка ти!

- Не се тревожи! Сигурен съм, че ще те хареса! Тя е невероятен човек и ти сама ще се убедиш в това. А и ще се радва най-после да види сина си щастлив!

- Дано да си прав! - помисли си тя.

  Малко по-късно се прибраха в къщата.

- Не зная как да ти се отблагодаря! Толкова много направи за мен!

- Удоволствието е мое! - той обви ръце около кръста ù. - Ти си единствената жена, която ме кара да се чувствам така! - нежно отметна непослушния кичур коса от лицето ù и я целуна. Тя с жар отвърна на целувките му и той я вдигна на ръце. Понесе я към спалнята, внимателно я сложи на леглото и обсипа тялото ù с целувки.

- О, Алекс, чувствам се страхотно с теб! И ми се иска тази приказка никога да не свършва!

- Повярвай ми, няма да свърши! Обещавам ти!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Карагьозова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...