- От всичкото това търчане огладнях. Ти, Сам?
- Е, аз бях до тук, влюбени гълъбчета. Ще ви оставям и ще ида да проверя какво става в галерията. Хайде, чао
- Чао.
Двамата се отправиха към ресторанта на кея. Масата бе близо до водата и светлините се отразяваха в нея. Като хиляди малки бисери светеха и я правеха някак жива.
- Да пием за нас и успеха ни!
- Да пием, наздраве. - тя отпи глътка от виното. - Алекс, какво ще стане, когато ни видят заедно? Аз не съм като теб.
- Какво ще рече не си като мен?
- Ами нямам толкова пари зад гърба си, нямам успешен бизнес, и не съм известна...
- От утре вечер ще си известна и това няма да те смущава!
- Не ме разбра... ами... аз не съм от твоята черга! Аз съм само художник, който припечелва някой и друг долар, за да живее скромно.
- Виж, скъпа, няма значение какво ще кажат! Не ме интересува!
- Не говори така! Ами семейството ти? Приятелите ти? Обкръжението ти? Колегите? Не можеш с лека ръка да махнеш и да ги зарежеш заради една художничка!
- Ако хората, които държат на мен, разберат колко съм щастлив и не го одобрят, значи не трябва да са в обкръжението ми! Но съм сигурен, че семейството ми ще те приеме такава, каквато си. Ще се радват, защото най-накрая намерих жената, която винаги съм търсел. - той хвана ръката ù - Не искам да те загубя! Не ме интересува мнението на другите!
- И все пак се притеснявам от семейството ти.
- Моето семейство са майка ми и брат ми. Те ще се радват да се запознаят с теб и родителите ти.
- Алекс... аз нямам родители. Загинаха при автомобилна катастрофа. Нямам и семейство! Всъщност моето семейство е Сам и... той е гей! Едва ли ще се хареса на майка ти!
- Не се тревожи! Сигурен съм, че ще те хареса! Тя е невероятен човек и ти сама ще се убедиш в това. А и ще се радва най-после да види сина си щастлив!
- Дано да си прав! - помисли си тя.
Малко по-късно се прибраха в къщата.
- Не зная как да ти се отблагодаря! Толкова много направи за мен!
- Удоволствието е мое! - той обви ръце около кръста ù. - Ти си единствената жена, която ме кара да се чувствам така! - нежно отметна непослушния кичур коса от лицето ù и я целуна. Тя с жар отвърна на целувките му и той я вдигна на ръце. Понесе я към спалнята, внимателно я сложи на леглото и обсипа тялото ù с целувки.
- О, Алекс, чувствам се страхотно с теб! И ми се иска тази приказка никога да не свършва!
- Повярвай ми, няма да свърши! Обещавам ти!
© Милена Карагьозова Всички права запазени