16 ene 2013, 21:20
Моята първа любов
6 мин за четене
Беше един от най-невзрачните мъже, които съм виждала.
Когато татко беше още жив, често идваше вкъщи с него – винаги небрежен, разсеян, някак извън времето, говореше малко, но очите му казваха много. По-късно, когато чувах да говорят за „изразителни” очи, представях си неговите – загадъчни, с неопределен цвят и израз, но винаги ме караха да се чувствам някак неловко, да тръпна от непознато за мен вълнение и все да търся погледа му.
Сигурно още тогава съм била влюбена в него, но го осъзнах чак когато татко почина и мама и аз останахме сами, а той нае татковото ателие. Вече бях виждала негови картини, и като повечето момичета на моята възраст, не можех да остана безразлична към известна и уважавана личност като него. Само че докато моите приятелки лудееха по красиви поп изпълнители и актьори, аз си бях изгубила ума по този странен мъж, почти на годините на баща ми. Бях чувала родителите ми да говорят с възхищение за него, ходила бях и на негови изложби, знаех, че е успешен и много талантлив художник, но странно, за човек на изкуството с неговата популярност, водеше доста затворен и скучен живот, поне по моите разбирания.
Не беше женен, а не бях забелязала да си има и приятелка дори, денят си прекарваше почти изцяло в ателието. Понякога се промъквах и тихичко го наблюдавах, защото той никога не заключваше. Можех да го гледам с часове, беше като някаква магия, рисуваше като в транс и не забелязваше нищо около себе си.
В тези моменти в моите очи той не беше обикновен, безличен мъж на средна възраст, а истински чародей, който твори вълшебства. Сега, като си помисля, може би съм била обсебена именно от тази негова магическа сила, наречена творческа мощ, която го преобразяваше и го правеше толкова различен от всички наоколо.
Неусетно той се превърна в център на моя свят и моето съществуване, използвах всяка свободна минута да съм край него, та дори и той изобщо да не ме забележи, а когато все пак ми обръщаше внимание нямаше по-щастлив човек от мен. Правех всичко възможно да го срещам „случайно”, а напоследък бях придумала майка, и все по-често го канехме на вечеря. Знаех, че е стар семеен приятел и тя няма да откаже.
О, тези вечери! Подготвях се толкова старателно за тях, сякаш щяхме да бъдем само двамата, и той е моят любим. Не хапвах почти нищо, защото не откъсвах очи от него, поглъщах всеки негов жест и усмивка с ненаситно внимание, копнеех за всеки негов поглед и цяла настръхвах, когато се обръщаше към мен. Наблюдавах силните му ръце и си представях как ме докосват, повече от всичко исках да ги усетя върху себе си. Вечер дълго не можех да заспя, защото си представях как потъвам в прегръдките му, а той разплита дългата ми плитка и разпилява къдрите ми с нежност и любов, а после се целуваме.
С мисълта за него заспивах, и с мисълта за него се събуждах. С времето започнах да се убеждавам, че и той не е безразличен към мен – виждах го в очите му, когато ме погледнеше, а също и в усмивките, които все по-често ми отправяше. Караше ме да се чувствам специална и желана, макар почти да не ми говореше. Но аз намирах това за част от артистичния му чар, а и знаех, че заради мама трябва да сме твърде дискретни. Тя за нищо на света не би одобрила подобна връзка, винаги е била много консервативна. Все още не бях излизала с момче, защото се притеснявах как ще го приеме – дори когато бях с приятелките си навън, все ме разпитваше дали с нас е имало момчета. Мисля, че се тревожеше прекалено много, не бях дете вече, но можех да си представя как би реагирала на новината, че съм влюбена в човек, който би могъл да ми бъде баща. Особено сега, след като татко почина и останахме само двете, и тя се чувстваше още по-уязвима и отговорна за мен. Със сигурност това би я съсипало.
Давах си сметка за всичко това, но не можех да преодолея страстта си към този човек, беше по-силно от мен. А и не исках. Харесваше ми да бъда така опиянена и да се взирам в омагьосващите му очи, които ме караха да се усещам истински желана жена.
Все повече се убеждавах, че не само той изпълва мислите ми така всепоглъщащо, но и аз съм в неговите. Мечтаех да се видя в някоя негова картина, и това започна да се случва – започнах да откривам образа на красива дългокоса изящна жена в няколко от последните му творби.
Първият път, когато видях това, ми се щеше да изкрещя от радост, преизпълни ме такова щастие, каквото само влюбеният може да изпита, когато осъзнае, че любовта му е споделена. Разкошната тъмна коса, големите блестящи очи, стройната момичешка фигура – бях убедена, че това съм аз, въпреки известната зрялост, която съзирах в тази жена. Но това само потвърждаваше мислите ми, че той ме възприема вече не като незряла девойка, едва пристъпила в юношеството, а като истинска жена. Беше ме изваял по неговия неповторим начин, който правеше от рисунката истински шедьовър, но за мен това беше нещо като любовно обяснение, уверение, че мисли за мен така, както всеки влюбен мъж мисли за своята любима, и както всеки творец се стреми да я пресъздаде, още по-прекрасна, в творбите си.
Виждах се в скиците и картините му и нямах търпение да споделим любовта си, въпреки че бях толкова млада, бях готова да му отдам сърцето и душата си, не мислех, че някой друг е способен да ме завладее до такава степен. Напоследък забелязах, че старателно крие от мен последната си картина, което ме наведе на мисълта, че ми подготвя някаква изненада. Може би именно с нея беше решил да покаже любовта си не само на мен, но и да изкрещи на целия свят, че аз съм избраницата на сърцето му.
Наближаваше рожденият ми ден, предположих, че това ще се случи именно на тази дата. Вълнението ми беше неописуемо, когато същият ден, когато се прибрах, видях, че той е в къщи. Момента на истината беше настъпил, прочетох го в очите му и по развълнуваният израз на лицето му.
- Честит рожден ден, миличка! – целуна ме мама с грейнало лице – Надявам се това да е много щастлив ден за всички ни.
„О, да – помислих – ще бъде, и още как!”, а сърцето ми щеше да изхвръкне. Имах усещането, че той вече е говорил с нея, и тя е благословила нашата връзка – беше толкова сияйна и доволна.
- Това е от мен – каза, и ми подаде малка кутийка, в която имаше красиво златно колие. Отдавна си го бях харесала, а тя не беше забравила. Прегърнах я, а тя се усмихна лъчезарно и продължи:
- Но виж сега голямата изненада – отдръпнах се, и тогава видях картината в ръцете му. Беше мой портрет, точно както и предполагах – едно прекрасно творение, създадено с много любов, само за мен.
- Аз... – бях прекалено развълнувана, за да облека връхлетелите ме чувства с думи, но мама и не ми даде възможност:
- Бяхме сигурни, че ще бъде чудесна изненада за теб, скъпа. Имаме и още една радостна новина за теб, решихме да ти я поднесем като още един подарък в деня на твоето пълнолетие. Зная колко уважаваш нашия семеен приятел и винаги си му се възхищавала, отдавна забелязах, че неговата близост ти е приятна. Виждах как с времето той заема все по-значимо място в живота ти и затова, миличка, сигурна съм, няма да има по-щастлив човек от теб, когато разбереш, че ние решихме да се оженим. Ще бъде твой любящ втори баща, милото ми момиче, и тримата ще бъдем неразделни!
Когато татко беше още жив, често идваше вкъщи с него – винаги небрежен, разсеян, някак извън времето, говореше малко, но очите му казваха много. По-късно, когато чувах да говорят за „изразителни” очи, представях си неговите – загадъчни, с неопределен цвят и израз, но винаги ме караха да се чувствам някак неловко, да тръпна от непознато за мен вълнение и все да търся погледа му.
Сигурно още тогава съм била влюбена в него, но го осъзнах чак когато татко почина и мама и аз останахме сами, а той нае татковото ателие. Вече бях виждала негови картини, и като повечето момичета на моята възраст, не можех да остана безразлична към известна и уважавана личност като него. Само че докато моите приятелки лудееха по красиви поп изпълнители и актьори, аз си бях изгубила ума по този странен мъж, почти на годините на баща ми. Бях чувала родителите ми да говорят с възхищение за него, ходила бях и на негови изложби, знаех, че е успешен и много талантлив художник, но странно, за човек на изкуството с неговата популярност, водеше доста затворен и скучен живот, поне по моите разбирания.
Не беше женен, а не бях забелязала да си има и приятелка дори, денят си прекарваше почти изцяло в ателието. Понякога се промъквах и тихичко го наблюдавах, защото той никога не заключваше. Можех да го гледам с часове, беше като някаква магия, рисуваше като в транс и не забелязваше нищо около себе си.
В тези моменти в моите очи той не беше обикновен, безличен мъж на средна възраст, а истински чародей, който твори вълшебства. Сега, като си помисля, може би съм била обсебена именно от тази негова магическа сила, наречена творческа мощ, която го преобразяваше и го правеше толкова различен от всички наоколо.
Неусетно той се превърна в център на моя свят и моето съществуване, използвах всяка свободна минута да съм край него, та дори и той изобщо да не ме забележи, а когато все пак ми обръщаше внимание нямаше по-щастлив човек от мен. Правех всичко възможно да го срещам „случайно”, а напоследък бях придумала майка, и все по-често го канехме на вечеря. Знаех, че е стар семеен приятел и тя няма да откаже.
О, тези вечери! Подготвях се толкова старателно за тях, сякаш щяхме да бъдем само двамата, и той е моят любим. Не хапвах почти нищо, защото не откъсвах очи от него, поглъщах всеки негов жест и усмивка с ненаситно внимание, копнеех за всеки негов поглед и цяла настръхвах, когато се обръщаше към мен. Наблюдавах силните му ръце и си представях как ме докосват, повече от всичко исках да ги усетя върху себе си. Вечер дълго не можех да заспя, защото си представях как потъвам в прегръдките му, а той разплита дългата ми плитка и разпилява къдрите ми с нежност и любов, а после се целуваме.
С мисълта за него заспивах, и с мисълта за него се събуждах. С времето започнах да се убеждавам, че и той не е безразличен към мен – виждах го в очите му, когато ме погледнеше, а също и в усмивките, които все по-често ми отправяше. Караше ме да се чувствам специална и желана, макар почти да не ми говореше. Но аз намирах това за част от артистичния му чар, а и знаех, че заради мама трябва да сме твърде дискретни. Тя за нищо на света не би одобрила подобна връзка, винаги е била много консервативна. Все още не бях излизала с момче, защото се притеснявах как ще го приеме – дори когато бях с приятелките си навън, все ме разпитваше дали с нас е имало момчета. Мисля, че се тревожеше прекалено много, не бях дете вече, но можех да си представя как би реагирала на новината, че съм влюбена в човек, който би могъл да ми бъде баща. Особено сега, след като татко почина и останахме само двете, и тя се чувстваше още по-уязвима и отговорна за мен. Със сигурност това би я съсипало.
Давах си сметка за всичко това, но не можех да преодолея страстта си към този човек, беше по-силно от мен. А и не исках. Харесваше ми да бъда така опиянена и да се взирам в омагьосващите му очи, които ме караха да се усещам истински желана жена.
Все повече се убеждавах, че не само той изпълва мислите ми така всепоглъщащо, но и аз съм в неговите. Мечтаех да се видя в някоя негова картина, и това започна да се случва – започнах да откривам образа на красива дългокоса изящна жена в няколко от последните му творби.
Първият път, когато видях това, ми се щеше да изкрещя от радост, преизпълни ме такова щастие, каквото само влюбеният може да изпита, когато осъзнае, че любовта му е споделена. Разкошната тъмна коса, големите блестящи очи, стройната момичешка фигура – бях убедена, че това съм аз, въпреки известната зрялост, която съзирах в тази жена. Но това само потвърждаваше мислите ми, че той ме възприема вече не като незряла девойка, едва пристъпила в юношеството, а като истинска жена. Беше ме изваял по неговия неповторим начин, който правеше от рисунката истински шедьовър, но за мен това беше нещо като любовно обяснение, уверение, че мисли за мен така, както всеки влюбен мъж мисли за своята любима, и както всеки творец се стреми да я пресъздаде, още по-прекрасна, в творбите си.
Виждах се в скиците и картините му и нямах търпение да споделим любовта си, въпреки че бях толкова млада, бях готова да му отдам сърцето и душата си, не мислех, че някой друг е способен да ме завладее до такава степен. Напоследък забелязах, че старателно крие от мен последната си картина, което ме наведе на мисълта, че ми подготвя някаква изненада. Може би именно с нея беше решил да покаже любовта си не само на мен, но и да изкрещи на целия свят, че аз съм избраницата на сърцето му.
Наближаваше рожденият ми ден, предположих, че това ще се случи именно на тази дата. Вълнението ми беше неописуемо, когато същият ден, когато се прибрах, видях, че той е в къщи. Момента на истината беше настъпил, прочетох го в очите му и по развълнуваният израз на лицето му.
- Честит рожден ден, миличка! – целуна ме мама с грейнало лице – Надявам се това да е много щастлив ден за всички ни.
„О, да – помислих – ще бъде, и още как!”, а сърцето ми щеше да изхвръкне. Имах усещането, че той вече е говорил с нея, и тя е благословила нашата връзка – беше толкова сияйна и доволна.
- Това е от мен – каза, и ми подаде малка кутийка, в която имаше красиво златно колие. Отдавна си го бях харесала, а тя не беше забравила. Прегърнах я, а тя се усмихна лъчезарно и продължи:
- Но виж сега голямата изненада – отдръпнах се, и тогава видях картината в ръцете му. Беше мой портрет, точно както и предполагах – едно прекрасно творение, създадено с много любов, само за мен.
- Аз... – бях прекалено развълнувана, за да облека връхлетелите ме чувства с думи, но мама и не ми даде възможност:
- Бяхме сигурни, че ще бъде чудесна изненада за теб, скъпа. Имаме и още една радостна новина за теб, решихме да ти я поднесем като още един подарък в деня на твоето пълнолетие. Зная колко уважаваш нашия семеен приятел и винаги си му се възхищавала, отдавна забелязах, че неговата близост ти е приятна. Виждах как с времето той заема все по-значимо място в живота ти и затова, миличка, сигурна съм, няма да има по-щастлив човек от теб, когато разбереш, че ние решихме да се оженим. Ще бъде твой любящ втори баща, милото ми момиче, и тримата ще бъдем неразделни!
© Христина Мачикян Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
..имаш дарба, определено..след серията разкази, които прочетох на две на три, от други автори..твоя го осмислих задълбочено
.. следях думите, изказа, сюжета..майсторски преплиташ действието с емоция..няма дразнещите повторения, като при другите автори, на думи, имена, герои..и детски похвати ..Поздравявам те още веднъж. Ще следя творбите ти, харесват ми! -
Ха-ха! Предвидих този обрат! Браво!
-
Много ми хареса!
-
Знаеш колко ме радва това, Валя!
-
Обичам твоите разкази с неочакван край
-
Краят го харесвам и аз, понеже дава възможност на всеки по свой начин да усети точно този вихър от чувства, за който пишете и двете - Кали и Екатерина. За мен е удоволствие да споделя това изживяване с вас, благодаря!
-
Покъртително, потресаващо чувствено. Безмълвна ме остави. Настръхнах от неописуемото усещане за безнадеждност,горчивина и неочакваност на финала. Нищо не е писано за вихъра от смесени чувства, който вероятно е връхлетял героинята ти...но аз усещам. Разтърси ме, като мъничко земетресение дори недоизказаната емоция. Благодаря ти.
Беше наистина...запомнящо се усещане да те чета. -
Благодаря ви, Таня и Яна, че изживяхте тази момичешка любов с мен и героинята ми!
-
Отначало знаех, че ще стане така... Предусещах го. Би било твърде хубаво иначе.
Фантастична сте! Адмирации за творбата! -
Хриси, разби ме с тоя финал! Хубав разказ!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
