МОЯТА ВИНА
(по идея от миниатюрата "Обява" на pavli и коментарите към нея)
Както си вървя и един ден безгрижно по тротоара, изведнъж гледам обява "Уплътняваме мисли всякакви". Чета втори път - няма грешка. Оглеждам отсам, оттам - уплътнено. Отникъде няма пролука. Отминавам. Обаче този странен текст се загнезди в съзнанието ми. Изтръгване няма. "Да не би пък моите мисли нещо да не са достатъчно уплътнени, че така ме мъчи безсъние и безпричинно безпокойство?" - ражда се в главата ми последната, явно неуплътнена мисъл. Защото, за да ми е точно такъв животът, сигурно не е безпричинно. Откакто се помня, се опитвам да го направя по-различен - не става - все някъде ме стиска и убива като тясна обувка, че чак пришки ми излизат. Опитам се да се преборя със самотата - боря се, боря се, Дан Колов да беше, да съм я преборила, обаче нея - не мога. Опитам се да обичам - цяло котило черни и всякакви котки, от малки котенца да големи тигри ми минават път и пак не става. Опитвам се да сляза от белия ко ...