Мразя Петров. Знам, човекът няма вина, ама чувството напира и не мога да го контролирам!
От както дойдоха да живеят в нашия вход преди половин година, мира нямам!
Ленчето, жена ми, сякаш само това беше чакала, веднага превърна Петров в мерило за съпруг - деен,кадърен, грижовен. Всичко това обобщено накратко с колоритната дума "разтропан" - тоест тъкмо такъв, какъвто аз не съм, въпреки нейните неистови усилия в тази посока.
Благодарение на нея бях в течение на всички подробности около грандиозния ремонт, който въпросният Петров начена преди месеци. Осветляваше ме относно скъпите дизайнерски мебели, които поръчали, техниката последен модел - бяла и черна, луксозните персийски килими връз масивния дъбов паркет. Научих дори какъв е фаянса в банята им и какъв модел казанче има тоалетната им чиния, а душ-кабината на Петрови превърна жена ми направо в поетеса - никога преди не я бях чувал да говори с такъв патос!
И всичко това, разбира се, бе придружено с тънки и не дотам тънки намеци, въздиш ...