6 feb 2025, 12:53

Мутренски времена 

  Prosa » Relatos
107 0 3
21 мин за четене
До масата, на която седяха Невена и двете й приятелки – състудентки, се приближи едър млад мъж – беше късо подстриган, със сплескан боксьорски нос. Той фиксира сивите си очи в Невена и каза с мазен глас:
– Защо не дойдеш на нашата маса, красавице! Ще те черпя каквото поискаш.
Невена се смути, усети, че по бузите й плъзва червенина. Пое си дълбоко въздух и отвърна:
– Не, благодаря.
Мъжът се намръщи и извърна леко глава настрани, сякаш за да огледа краката на младата жена, покрити с фин черен чорапогащник.
– Не обичам да ми отказват. Изнервям се, когато ми отказват.
Невена вече трепереше от нерви.
– Не, благодаря. Заета съм в момента.
– Е, утре тогава – подсмихна се той.
– Утре също съм заета.
Онзи изсумтя и скръсти ръце на гърдите си. Огледа преценяващо салона на пицарията.
– Харесвам те и искам да се запозная с теб. Нещо лошо ли има в това, а, маце? Нямаш представа колко съм щедър, когато ме зарадват. Мога да ти осигуря… ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хийл Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??