Това се случи отдавна. Още в онези смутни времена, когато българският народ беше под валстта на османлиите.
Беше тиха прохладна пролетна вечер. Дунавът тихо подплиснуваше по коритото си. Той, като че ли не искаше да прекъсне песента на птичките, които току-що бяха пристигнали от топлите страни и чуруликаха тихо по клоните на дърветата . Природата в тази толкова музикална обстановка, сякаш бе притаила дъх, за да може да попие всяко чуруликване и всяка грациозна вълна, която танцуваше по повърхността на Дунава. Тя, като че ли искаше завинаги да запази този момент и не искаше да изпусне нито миг от него.
По едно време в далечината се очертаха два женски силуета. Бяха Пенка и Яна. Те бяха родом от Добрич, но робството ги бе настанило да живеят между България и Румъния. Момите бяха задомени за хайдути, които по това време подготвяха в Букурещ, въстанието, което щеше да избухне на първи май, според уговорката. Пенка беше стройна, с буйна кафява коса, която се беше скрила под забрадката `и. Л ...