Мъжки сълзи
Свечеряваше се. Беше първата половина на юни и въздуха миришеше на цъфнали липи. Спомни си как като деца, с Габриела, беряха липов цвят за чай.
Върху малката холна масичка в малкия му апартамент, Гришата беше разтворил стари албуми със снимки. Разглеждаше ги, пиеше уиски (рядко му се случваше да пие) и плачеше от радост и щастие. Снимките бяха с нея, Габриела, единствената му любов. Нарочно беше направил албум, на който беше събрал снимки само с нея. Имаше и албум, на който бяха заедно, само двамата. И сега дълго се взираше в някоя снимка, отпиваше от питието и триеше с ръка сълзите. Спомени… колко много спомени имаха заедно. Десет години откакто го беше напуснала, а той не я забрави.
С нея се познаваха от деца и бяха винаги неразделни. Най-големите приятели. Още си спомняше първия учебен ден, когато от многото момиченца, той си хареса нея. Отиде и я попита „дали иска да му стане жена за цял живот“. Тя се засмя и каза „Да“. И ето ги на снимката – хванати за ръце. От тогава ...