137 мин за четене
Твърде много неща се промениха в хода на обреченото ни съществуване на далечната планета Зегандария – нашият изконен дом, където бяхме свикнали да живеем като в рай. Цивилизацията й беше почти напълно заличена. Дойдоха други времена – много по-страшни от предишните. Никой нямаше вяра на никого. Но сега поне знаехме накъде се бяхме отправили в опита си да намерим спасение и последен пристан за изтерзаните си души. Времето обаче бързо наближаваше към своя край. И идваше часът за разплата!
Из “Зегандариански хроники”
ГЛАВА ПЪРВА: ХАРОН
И ето ние сме на Харон. Мнозина вярват, че тук витаят душите на умрелите. Така поне се говори от доста време. Всичко наоколо тъне в мълчание. Толкова оглушително, че направо да се побъркаш. Ние сме последните останали пришълци от Зегандария. Но за това по-късно. Сега е достатъчно да кажа, че много от нещата, които си мислех по-рано въобще не са отговаряли на истината, дори напротив. Колкото повече време минаваше, ставаше по-лошо.
Самотата не понасяше добре ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse