Дните се превърнаха в седмици, седмиците - в месеци. Всяка сутрин Сакрил се качваше на скритата полянка, където го чакаше малката му войска. Позволи на гнева си да расте, укрепи го и свикна с него. Дотолкова, че спря да се усмихва и да се забавлява на шегите на другите.
Лицето му стана по-сурово и студено, силата му растеше. Тренираше скелетите си до обяд, след което се връщаше в двореца, хапваше и цял следобед наблюдаваше упражненията на войниците. В края на седмицата се отчиташе на Пралик, получаваше заплатата си и вечерта излизаше из града с Парегал и другарите му. Наливаха се с бира, вземаха по някоя курва и се забавляваха до сутринта, след което се прибираха в двореца, опикавайки всички улички по пътя си. Животът бе уреден и спокоен. Нищо повече не му трябваше.
Чувстваше сила и увереност. Дори когато лягаше да спи, не пускаше своята банда от близо четиридесет скелета. Усещаше ги как някъде там горе се бият неуморно. По съвет на приятелите си промени своя външен вид - остави косата ...