В.Уайт (Венелин Недялков)
46 31
4 feb 2020, 16:22

 Мъртва любов - първа част 

  Prosa » Ficción y fantasy
1330 1 3
Произведение от няколко части
3 мин за четене

           Нощта беше притихнала, но все по-отчетливо прозираше между дърветата. Конският тропот се чу отдалеч като ромон. Явно конят не беше само един, защото след миг на кратко колебание сякаш се чу смяна на посоки, след което, все по-силен, тропотът се доближи право насам.

           Сакрил се надигна от постелята си. Огънят догаряше, но пламъците му все още излъчваха светлина и бе късно да го гаси. Мислено опипа земята около себе си - черна рохкава пръст, завита с шума. Вдъхна си малко кураж - имаше достатъчно кости. Остана изправен и зачака. Вече не бе дете, щеше да се справи.

           Изведнъж настъпи пълна тишина. Дърветата не потръпваха, времето спря. Звездите гледаха с интерес отгоре. Сърцето на Сакрил отброи няколко трескави удара. Ръцете му започнаха да се потят. После храстите отляво прошумоляха и на малката полянка пристъпи най-едрият мъж, който Сакрил бе виждал през живота си. Явно рицар или воин, с огромен меч на кръста.

- Добра нощ, младежо! - каза той. - Колко човека сте?

          - Трима - отвърна Сакрил, като гласът му прозвуча тънко и неуверено.

          - Самичък е! - чу се глас зад него и хладно острие се опря в брадичката му.

           Паниката рязко стегна тялото му. Без да мисли и осъзнава какво прави, протегна мисълта си и я зарови в корените на близките дървета. Имаше сила, трябваше да я използва. Това бе единствената му защита.

          Нападалата шума се размърда и от пръстта се надигнаха три позеленели скелета. Празните им погледи огледаха случката, после отръскаха годините от себе си и тръгнаха напред.

Едрият се засмя:

- Излъга ни, четирима сте.

          Пристъпи спокойно и с отегчен замах на ръката си, облечена с желязна ръкавица, пръсна скелетите на парчета, сякаш разгони досадни мухи.

         - Спокойно, господин Некромансър, няма да ти сторим нищо! Лект, пусни го! Дай да разпалим този огън!

          За двамата мъже Сакрил сякаш изчезна. Разшетаха се из малкия лагер, домъкнаха съчки, стовариха багажа от конете си и се разположиха около огъня, вадейки мръвки, мехове и одеяла. Той все още стоеше настрани, беше му интересно, но неприятно, че нарушават уединението му.

- Сядай, момче! Как ти е името?

- Сакрил.

- Сакрил? Тукашен ли си?

- Не. Отивам към замъка на крал Дортен да си търся работа.

Мъжът отново се усмихна:

          - И каква ще е тази работа? Твоите приятелчета не могат да се бият, сигурно ще мият чинии?

Сакрил се изчерви, но седна при тях и несъзнателно започна да рови в огъня с една пръчка.

          - Е, и ние сме тръгнали натам, тъй че може да си правим компания. Хапвай сега, че като те гледам, си премалял от глад!

        Подадоха му от храната си и отново забравиха за него, сякаш винаги са били в една компания. Нощта беше забавна. Двамата мъже си разказваха истории за битки, жени и пиене, току повдигаха някой мех с пиво, а Сакрил, който за пръв път напускаше селото си, ръфаше един голям кокал, прокарвайки мръвките с малко вино и попиваше с удивление техните приключения, оживяващи в съзнанието му. Мъжете изглеждаха странно, като от друг свят - като от приказка, която тепърва започваше и в която искаше да участва и той.

        Гората се беше надвесила над бивака, шепнеше тихо с листа и бавно и нежно спусна воала на съня.

        А сетне утрото долетя.

        Събуди се с усещането за надвиснала сянка. Над него беше клекнал

непознат младеж, който го гледаше втренчено и изпитателно.

- Трябва да те убия! - прошепна.

» следваща част...

© Венелин Недялков Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
Мъртва любов
В.Уайт (Венелин Недялков) В.Уайт
Книги
Мъртва любов
10,00 BGN
  2386  1  2 
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Интересно начало!
  • Началото на история, към която бих се върнала отново за втори прочит.
    Добър изказ и умело повествование.
    Поздравления за добрата работа!
  • Интригуващо!
Propuestas
: ??:??