Пътуваха още дълго. Може би седмици, може би месеци... Сакрил загуби представа за времето. Започна да се наслаждава на самото пътуване, забрави за целта. Природата им подаряваше толкова красиви гледки, които трябваше да бъдат нарисувани и да се окачат по стените на замъците на мястото на портретите на тлъсти крале. Пресичаха живописни долини с бистри поточета, на които пълнеха изпразнените мехове с ледена и чиста вода. Катереха планини, които му спираха дъха и го караха да се чувства като владетел на света. Минаваха покрай ханове, където се долавяха бурни пиянски смехове и се пееха мръснишки песни. Горите шумоляха с листа в своята си реч, тиха и успокояваща.
Хлапакът порасна и отстъпи място на младежа, който загърби детството и отвори очи за новия свят, за нови вълнения и желания. Мускулите му заякнаха, а през вечерите не се чувстваше толкова уморен и се включваше все по-добре в общата работа. Научи как се прави правилно огнище, за да не подпали цялата гора - трябваше да се огради с ка ...