Мъртвец
Мъртвец
Глупаво е да се прави ограда около гробищата:
Тези, които лежат вътре, не могат да излязат навън,
а тези, които са отвън, сами не желаят да влязат вътре!
А. Ван-Дайк
Eдни момчета, един град, едно гробище, една трагедия! Като се свърже всичко това, става една история за момчетата, които излизаха всяка вечер, пиеха и правеха поразии. Но една вечер бяха на грешното Място в грешния Момент.
В едно забравено от Бога, пусто, спокойно, изолирано от Света градче, където не се случваха често чудеса, едни момчета бяха местните гъзари и тежкари. Излизаха всяка вечер и пиеха алкохол, пушеха и се чудеха на кой да направят мизерия. Като цяло си разваляха живота, преди да е започнал.
Беше Декември. Последният месец в годината. Казват Декември е вълшебен месец, случват се чудеса особено на Коледа. Нашето чудо подрани малко. Петъчната нощ бе студена, мъртвешкият вятър духаше силно и зловещо, идваше гъста мъгла от близките гробища, а нощният живот тепърва започваше. Нашите момчета не пропуснаха вечерта да излязат. Условията бяха лоши, но никой не видя заплахата. Отидоха и започнаха да пият в едното заведение. Бяха полупияни и решиха да се махнат, да отидат някъде да правят мръсотия на някой.
-Айде да отидем при Чилика – се обади Жеката. Олигофрена на групата.
-Не, не! Там вече бяхме! Айде в училището – се обади Янко. Местният Плейбой.
Скоро стана спор. Всеки искаше да отиде на различно място. Всеки крещеше и настояваше своето.
-К`во се карате бе?! Айде бе, мъже, стиска ли ви да отидем на гробището, да направим някой мъртвец по мизерен!- каза Моньо. Най-големият тежкар на градчето.
Всички замълчаха. По лицата им се изписваше Страх, Ужас, Неувереност! Всичките бяха вцепенени. Всеки неуверено поглеждаше другия…
-Аз съм съгласен – каза Ицо- най-големия куражлия.
След него всички се съгласиха, за да не бъдат сметнати за страхливци.
Героите на градчето пристигнаха на гробищата. Обстановката бе по-мъртвешка от труповете под земята, мъглата бе гъста и страшна, вятърът носеше мъртвешка студенина, а луната странно огряваше само гробището. Нашите герои се разделиха по двойки и започнаха за събарят надгробните плочи. Жеката точно буташе една плоча, когато нещо го сграбчи за рамото и започна да го стиска. Целият подскочи, пожълтя от страх, зъбите му тракаха, той се обърна и на лицето му бе изписана голяма доза страх. Очакваше най-лошото, но, когато се обърна, видя, че това беше тежкара.
- Стига си ме стряскал бе, Перчем!(така викаха на Монето)!
- ХАХАХА! Трябваше да си видиш изплашеното лице!
Олигото продължи да събаря, когато чу Монъо след него:
-Жека… Обърни се!!!
-Ай стига си се правил бе, човек!
-Обърни се бе!
-Няма – отвърна и започна пак да събаря камъните.
-Обърни с… - Гласа му замлъкна все едно се давеше!
- Какво има бе!?!?! – се обърна Олигофрена.
Когато се обърна, видя едно острие, което излизаше от сърцето на приятеля му. Имаше кръв на устата му, лицето му бе бяло като снежинка, острието се издърпа назад и той се строполи безжизнено на земята. Зад него се откри мрачната фигура на един ужасяващ скелет, висок, със светещи кърваво червено очи, черна мантия и в дясната ръка държеше здраво една коса ,обляна с кръвта на момчето. Жеката изведнъж се усети безсилен, едвам си вземаше дъх, провикна се с много усилия, но гласът му излезе писклив и замлъкна завинаги. След вика му се чу само един замах и главата му падна на земята.
Всички чуха вика и избягаха ужасени. Показаха колко държат на приятелите си. Избягаха като страхливци, каквито бяха.
Изгря кърваво слънцето, роди се новият ден. Гробарят отиде да изпълнява своята работа. Всичко си беше на мястото, само на една крипта пишеше с кръвта на двете момчета “Който наруши вечния сън на мъртвите, ще страда вечно в ада сляп, глух, ням!!!”!
Това бе случката, която накара всички от градчето да повярват в духове. Спокойствието го нямаше вече както и двете момчета!
© Стивън Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Тва е супер яко и ти давам 6
-
и от мен едно голяяяяяяяямо : браво !
Хареса ми това , което си писал 
И от това човек може да си представи наистина случката , само като написаното от теб Браво , Илиане ! -
Съгласна съм с всички Много си добър за годините си и имаш талант На мен лично ми беше даже малко смешно отначалото с тея прякори, които си използвал Е, след това вече не ми беше смешноБраво!-6
-
хехее от половин час съм се закотвила тука и само твоите съчинения чета!и знаеш ли,вадя си такова заключение...въпреки,че си малък в теб се крие едно желание да вървиш все по-напред и действително след малко повече усилия ще пишеш вече съвсем зрялопожелавам ти мноого успехи и недей се отчайва от ниските оценкиважно е желанието...а в теб го има предостатъчно!едно голямо бравоооо!
-
не на Стивън Кинг не съм чел.. рядко сядам да чета книги, но когато седна обикновенно е НФ това просто незнам от каде ми дойте точно тази тема ама все пак мерси
-
Илиане,разказа ти е много добър,за това ти пиша и такава оценка.Има какво още да пипнеш оттук,оттам но имайки предвид годините,мисля че ще се ошлайфаш.Важното е да не се отказваш.Чел ли си нещо от Стивън Кинг,той е един от класиците в жанра.Поздравления и дерзай.
-
хехе мерси Ели не ми е първия можеш и другите да ги видиш ... всичките са тук а Юлия радвам се че съм постигнал този ефект постарах се обстановката да бъде такава ... а пък колкото до главата .... какво да кажа имам обятна фантазия
-
Лол.... ми мен ме побиха тръпки....иначе е мноо добро ...ама тва с главата дет пада е малко прекалено...не си в детските филмчета за ужасииначе ми хареса..:р
-
ехх поне някой да ми забележи работите ... но все пак ще съм много благодарен когато ми оценяте работите със добра или лоша оценка да ми давате основание ... за да не допускам същите грешки в другите си произведения... затова си публикувам работите тук за да видя на какво трябва да обърна внимание... затова много ще съм благодарен който е написал слабата оценка да се обоснове (това не значи че мисля че тази работа е прекалено добра за 4-ка но искам да знам какво не ви харесва в нея?)
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
