Мъртвец
Мъртвец
Глупаво е да се прави ограда около гробищата:
Тези, които лежат вътре, не могат да излязат навън,
а тези, които са отвън, сами не желаят да влязат вътре!
А. Ван-Дайк
Eдни момчета, един град, едно гробище, една трагедия! Като се свърже всичко това, става една история за момчетата, които излизаха всяка вечер, пиеха и правеха поразии. Но една вечер бяха на грешното Място в грешния Момент.
В едно забравено от Бога, пусто, спокойно, изолирано от Света градче, където не се случваха често чудеса, едни момчета бяха местните гъзари и тежкари. Излизаха всяка вечер и пиеха алкохол, пушеха и се чудеха на кой да направят мизерия. Като цяло си разваляха живота, преди да е започнал.
Беше Декември. Последният месец в годината. Казват Декември е вълшебен месец, случват се чудеса особено на Коледа. Нашето чудо подрани малко. Петъчната нощ бе студена, мъртвешкият вятър духаше силно и зловещо, идваше гъста мъгла от близките гробища, а нощният живот тепърва започваше. Нашите момчета не пропуснаха вечерта да излязат. Условията бяха лоши, но никой не видя заплахата. Отидоха и започнаха да пият в едното заведение. Бяха полупияни и решиха да се махнат, да отидат някъде да правят мръсотия на някой.
-Айде да отидем при Чилика – се обади Жеката. Олигофрена на групата.
-Не, не! Там вече бяхме! Айде в училището – се обади Янко. Местният Плейбой.
Скоро стана спор. Всеки искаше да отиде на различно място. Всеки крещеше и настояваше своето.
-К`во се карате бе?! Айде бе, мъже, стиска ли ви да отидем на гробището, да направим някой мъртвец по мизерен!- каза Моньо. Най-големият тежкар на градчето.
Всички замълчаха. По лицата им се изписваше Страх, Ужас, Неувереност! Всичките бяха вцепенени. Всеки неуверено поглеждаше другия…
-Аз съм съгласен – каза Ицо- най-големия куражлия.
След него всички се съгласиха, за да не бъдат сметнати за страхливци.
Героите на градчето пристигнаха на гробищата. Обстановката бе по-мъртвешка от труповете под земята, мъглата бе гъста и страшна, вятърът носеше мъртвешка студенина, а луната странно огряваше само гробището. Нашите герои се разделиха по двойки и започнаха за събарят надгробните плочи. Жеката точно буташе една плоча, когато нещо го сграбчи за рамото и започна да го стиска. Целият подскочи, пожълтя от страх, зъбите му тракаха, той се обърна и на лицето му бе изписана голяма доза страх. Очакваше най-лошото, но, когато се обърна, видя, че това беше тежкара.
- Стига си ме стряскал бе, Перчем!(така викаха на Монето)!
- ХАХАХА! Трябваше да си видиш изплашеното лице!
Олигото продължи да събаря, когато чу Монъо след него:
-Жека… Обърни се!!!
-Ай стига си се правил бе, човек!
-Обърни се бе!
-Няма – отвърна и започна пак да събаря камъните.
-Обърни с… - Гласа му замлъкна все едно се давеше!
- Какво има бе!?!?! – се обърна Олигофрена.
Когато се обърна, видя едно острие, което излизаше от сърцето на приятеля му. Имаше кръв на устата му, лицето му бе бяло като снежинка, острието се издърпа назад и той се строполи безжизнено на земята. Зад него се откри мрачната фигура на един ужасяващ скелет, висок, със светещи кърваво червено очи, черна мантия и в дясната ръка държеше здраво една коса ,обляна с кръвта на момчето. Жеката изведнъж се усети безсилен, едвам си вземаше дъх, провикна се с много усилия, но гласът му излезе писклив и замлъкна завинаги. След вика му се чу само един замах и главата му падна на земята.
Всички чуха вика и избягаха ужасени. Показаха колко държат на приятелите си. Избягаха като страхливци, каквито бяха.
Изгря кърваво слънцето, роди се новият ден. Гробарят отиде да изпълнява своята работа. Всичко си беше на мястото, само на една крипта пишеше с кръвта на двете момчета “Който наруши вечния сън на мъртвите, ще страда вечно в ада сляп, глух, ням!!!”!
Това бе случката, която накара всички от градчето да повярват в духове. Спокойствието го нямаше вече както и двете момчета!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стивън Todos los derechos reservados
Хареса ми това , което си писал 
И от това човек може да си представи наистина случката , само като написаното от теб 
