Мъртво сърце
Сърцето ми кърви, плаче и крещи, боли, боли, защо ме нарани? Целувка аз поисках, но получих аз плесница. Ти каза ми, че звяр съм, задето те обичам и искам да съм с теб. Защо ме нарани и с мен игра си ти? Защо не ми показа твоето сърце, както аз показах своето, но ти така жестоко стъпка го и нарани и остави го кървящо сред прах и самота. Не пожела да видиш моята душа, молеща и плачеща сред студена тишина.
Чаках прекалено дълго, чакам и сега. Ти мислиш си, че имаш цялото време на света, но не е така, уви, грешиш, но защо не можеш да го разбереш. А гордостта те заслепява. Тя кара те да нараняваш. Объркана си, знам, но защо не искаш да ми позволиш да ти помогна, нима аз не съм твоята любов? Нима не съм човекът, който иска да споделя радостта и мъката в живота ти? Човекът, на когото да разчиташ...!? Гордостта ти е голяма и не можеш ти да разбереш колко много те обичам и искам да съм с теб, където и да е. Мислиш си обаче, че сърцето е безсмъртно, душата неранима. Казваш ми, че а ...