Мъртво сърце

Мъртво сърце

Сърцето ми кърви, плаче и крещи, боли, боли, защо ме нарани? Целувка аз поисках, но получих аз плесница. Ти каза ми, че звяр съм, задето те обичам и искам да съм с теб. Защо ме нарани и с мен игра си ти? Защо не ми показа твоето сърце, както аз показах своето, но ти така жестоко стъпка го и нарани и остави го кървящо сред прах и самота. Не пожела да видиш моята душа, молеща и плачеща сред студена тишина.

Чаках прекалено дълго, чакам и сега. Ти мислиш си, че имаш цялото време на света, но не е така, уви, грешиш, но защо не можеш да го разбереш. А гордостта те заслепява. Тя кара те да нараняваш. Объркана си, знам, но защо не искаш да ми позволиш да ти помогна, нима аз не съм твоята любов? Нима не съм човекът, който иска да споделя радостта и мъката в живота ти? Човекът, на когото да разчиташ...!? Гордостта ти е голяма и не можеш ти да разбереш колко много те обичам и искам да съм с теб, където и да е. Мислиш си обаче, че сърцето е безсмъртно, душата неранима. Казваш ми, че аз съм звярът, който те притиска и те задушава, звярът, който те ранява всеки път, когато се обади. В стремежа си да не ме загубиш и в стремежа си да ме накараш да заприличам на някой друг от миналото ти, ми изтръгна сърцето и ми заключи душата в тъмнина и мрак и захвърли ненужното ми тяло нейде в пустотата, мислейки си, че съм мъртъв и няма да се върна. Сгрешила си обаче. Аз превърнах се във звяр без сърце и със заключена и страдаща душа. Сега ти се страхуваш от вида ми, но нима ти не ме направи това, което съм...? Нима ти не ми отне най-ценното, което имах...? Защо продължаваш да ме нараняваш? Къде е ключът за моята душа? Къде е моето разкъсано сърце? Аз искам да го залепя и отново да почувствам красивата любов. Ти казваш ми, че нямаш време, но не подозираш, че времето бързо си отива, то изтича както пясъка в ръката, както вятъра в твоите коси, както слънцето в небето, събрало се цяло в твоите очи. Времето изтече, къде е нашата любов? Времето изтече, къде са нашите мечти? Времето изтече, не останаха дори и спомените наши. Гордостта те е убила. Защо й позволи да го направи? Ще успееш ли да я надвиеш и сърцето мое да слепиш отново и душата моя да освободиш от тъмнината, на която ти така обрече?

Къде е любовта? Къде си ти? Обичам те безкрай... Времето ми изтече и мъртъв съм веч, а ти пируваш в чест на гордостта.

на Б. Т.