17.02.2009 г., 14:42

Мъртво сърце

1.9K 1 0
2 мин за четене

Мъртво сърце

 

 

Сърцето ми кърви, плаче и крещи, боли, боли, защо ме нарани? Целувка аз поисках, но получих аз плесница. Ти каза ми, че звяр съм, задето те обичам и искам да съм с теб. Защо ме нарани и с мен игра си ти? Защо не ми показа твоето сърце, както аз показах своето, но ти така жестоко стъпка го и нарани и остави го кървящо сред прах и самота. Не пожела да видиш моята душа, молеща и плачеща сред студена тишина.

Чаках прекалено дълго, чакам и сега. Ти мислиш си, че имаш цялото време на света, но не е така, уви, грешиш, но защо не можеш да го разбереш. А гордостта те заслепява. Тя кара те да нараняваш. Объркана си, знам, но защо не искаш да ми позволиш да ти помогна, нима аз не съм твоята любов? Нима не съм човекът, който иска да споделя радостта и мъката в живота ти? Човекът, на когото да разчиташ...!? Гордостта ти е голяма и не можеш ти да разбереш колко много те обичам и искам да съм с теб, където и да е. Мислиш си обаче, че сърцето е безсмъртно, душата неранима. Казваш ми, че аз съм звярът, който те притиска и те задушава, звярът, който те ранява всеки път, когато се обади. В стремежа си да не ме загубиш и в стремежа си да ме накараш да заприличам на някой друг от миналото ти, ми изтръгна сърцето и ми заключи душата в тъмнина и мрак и захвърли ненужното ми тяло нейде в пустотата, мислейки си, че съм мъртъв и няма да се върна. Сгрешила си обаче. Аз превърнах се във звяр без сърце и със заключена и страдаща душа. Сега ти се страхуваш от вида ми, но нима ти не ме направи това, което съм...? Нима ти не ми отне най-ценното, което имах...? Защо продължаваш да ме нараняваш? Къде е ключът за моята душа? Къде е моето разкъсано сърце? Аз искам да го залепя и отново да почувствам красивата любов. Ти казваш ми, че нямаш време, но не подозираш, че времето бързо си отива, то изтича както пясъка в ръката, както вятъра в твоите коси, както слънцето в небето, събрало се цяло в твоите очи. Времето изтече, къде е нашата любов? Времето изтече, къде са нашите мечти? Времето изтече, не останаха дори и спомените наши. Гордостта те е убила. Защо й позволи да го направи? Ще успееш ли да я надвиеш и сърцето мое да слепиш отново и душата моя да освободиш от тъмнината, на която ти така обрече?

Къде е любовта? Къде си ти? Обичам те безкрай... Времето ми изтече и мъртъв съм веч, а ти пируваш в чест на гордостта.


на Б. Т.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Керемедчиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...