Десет пакета със санкции стоварихме ние върху ненавистната ни Русия…

Ние – защото щем или не щем /абе, кой ни е питал изобщо?!/ сме членове на НАТО и ЕС / членове в смисъл записани, иначе не сме никакви членове, а по-скоро… Таквози, пак учасстници в акта, ама от другата страна…/.

И, като такива трябва да мразим руснаците – нали така ни казаха?

Обаче – никаква файда от тия санкции…

Някои от нашите се изпързаляха в рецесия /ние – не, ние там си кротуваме/, други взеха да се зъбят на самите ни господари, а Русия… Бе, Русията си се чувства добре. Те са като нас – беднотия до шия, Апокалипсис да настъпи, няма да го усетят, щото то си е ежедневие…

Та рекоха господарите да въведат нови рестрикции – макар винаги метнатият камък да рекушира в главите ни…

Наредиха – на границите руснаците да бъдат обирани… Ъъъъ, да им конфискуват временно излишните неща.

Например, автомобилите…

И четките и пастите за зъби. Електронните джаджи – айфони, камери, фотоапарати.

Така – да се научат какво следва, след като не щат да изпълняват мераците на Големия бял ръкуващ се с невидимите…

Наказание морално, законово, полезно…

А, да – и най-важното – забраниха им да внасят в нашите държави тоалетна хартия…

Да купуват от нашата – чисти като гласпапир. И задници, и грехове…

хххх

Онова нещо, дето му викат Акото – съкратено от „академик“, рече, че 3 март трябва да се премахне.

Засега като национален празник, после може и като дата изобщо…

И се аргументира. Ми, ядосали го нещо Митрофанова и руският патриарх…

Че е кретенизъм – кретенизъм е. Спорен е въпросът какъв академик е – а може и „академик“…

Но едно е ясно: добре, че не знае хората какво говорят И за него.

Защото ще поиска да закрие и България…

Като герой от приказките е – прословутото злобно джудже…

хххх

Често ме обхващат едни неправилни мисли… Абе, зяпай си с естетски поглед мацетата, все още с почти поли в циганското лято, смей се на спъващите се по изронения тротоар хора, наслаждавай се на безгрижието…

А то – хванал се да мисли…

Обаче…

Та идват едни… Да кажем, чисто математическа мисъл, макар зад нея да звучат едни неправилни социало-икономически камбани…

Рекоха ни – 45 години стигат!

Ми, добре – казаха го другарите с червените книжки и сините знамена, софиянци са, може и да знаят правилното какво е…

Стигат – стигат…

Проклетисахме ги, разнебитихме създаденото през тях и…

Времето тече… Вече 33 години се оттекоха в канализацията…

Сега бунт да се вдигне, епохата да сменим -  няма какво да разбиваме…

Няма, бе…

Оттекоха две поколения. Кой по чужбинско, кой в сивотата на ежедневното небитие…

И пак по шопски: оти ги ручааме? И жабетата, и лайната, и демагогиите и лъжите…