Мътилка
Десет пакета със санкции стоварихме ние върху ненавистната ни Русия…
Ние – защото щем или не щем /абе, кой ни е питал изобщо?!/ сме членове на НАТО и ЕС / членове в смисъл записани, иначе не сме никакви членове, а по-скоро… Таквози, пак учасстници в акта, ама от другата страна…/.
И, като такива трябва да мразим руснаците – нали така ни казаха?
Обаче – никаква файда от тия санкции…
Някои от нашите се изпързаляха в рецесия /ние – не, ние там си кротуваме/, други взеха да се зъбят на самите ни господари, а Русия… Бе, Русията си се чувства добре. Те са като нас – беднотия до шия, Апокалипсис да настъпи, няма да го усетят, щото то си е ежедневие…
Та рекоха господарите да въведат нови рестрикции – макар винаги метнатият камък да рекушира в главите ни…
Наредиха – на границите руснаците да бъдат обирани… Ъъъъ, да им конфискуват временно излишните неща.
Например, автомобилите…
И четките и пастите за зъби. Електронните джаджи – айфони, камери, фотоапарати.
Така – да се научат какво следва, след като не щат да изпълняват мераците на Големия бял ръкуващ се с невидимите…
Наказание морално, законово, полезно…
А, да – и най-важното – забраниха им да внасят в нашите държави тоалетна хартия…
Да купуват от нашата – чисти като гласпапир. И задници, и грехове…
хххх
Онова нещо, дето му викат Акото – съкратено от „академик“, рече, че 3 март трябва да се премахне.
Засега като национален празник, после може и като дата изобщо…
И се аргументира. Ми, ядосали го нещо Митрофанова и руският патриарх…
Че е кретенизъм – кретенизъм е. Спорен е въпросът какъв академик е – а може и „академик“…
Но едно е ясно: добре, че не знае хората какво говорят И за него.
Защото ще поиска да закрие и България…
Като герой от приказките е – прословутото злобно джудже…
хххх
Често ме обхващат едни неправилни мисли… Абе, зяпай си с естетски поглед мацетата, все още с почти поли в циганското лято, смей се на спъващите се по изронения тротоар хора, наслаждавай се на безгрижието…
А то – хванал се да мисли…
Обаче…
Та идват едни… Да кажем, чисто математическа мисъл, макар зад нея да звучат едни неправилни социало-икономически камбани…
Рекоха ни – 45 години стигат!
Ми, добре – казаха го другарите с червените книжки и сините знамена, софиянци са, може и да знаят правилното какво е…
Стигат – стигат…
Проклетисахме ги, разнебитихме създаденото през тях и…
Времето тече… Вече 33 години се оттекоха в канализацията…
Сега бунт да се вдигне, епохата да сменим - няма какво да разбиваме…
Няма, бе…
Оттекоха две поколения. Кой по чужбинско, кой в сивотата на ежедневното небитие…
И пак по шопски: оти ги ручааме? И жабетата, и лайната, и демагогиите и лъжите…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
