На осем километра от селото на трите носа се намираха  минерални извори с много добре уредена баня. Сградата беше с две крила. В едното-мъжката, а в другото- женската баня.Всяка неделя приятелите грабваха банските   принадлежности и хавлиите, вмъкваха се в навалицата от мераклии за баня, които чакаха автобуса и грижливо пазейки носовете си от случайни или злоумишлени  посегателства, най-после го дочакваха. Автобусът идваше от друго село и вече така беше натъпкан с ценители на епилация на кожни клетки,че  пращеше по всичките си шевове. Шофьорът, при вида на следващата вълна кандидати за телесна чистота, откъртваше тежка въздишка и поздравяваше най-сърдечно майките им. Препоръчително беше човек с лабилна психика и крехък двигателен апарат да се откаже от борбата за надмощие. В това автомобилно ръгби нямаше никакви правила. Свободно се ползуваха ритане по пищялките на краката, саблени удари по колянните стави, щипане по седалищните части. Бодване по гърба с остри предмети като губерки, шишове, фиби, бастуни, чадъри и други. Следваше скубане на коси, удряне по тила и биене на шамари. Дълъг нос  проправяше път с носа си. Но хората още като го погледнеха, почитателно се отдръпваха. Дебел нос  ползуваше носа си ту като таран, за да разбива монолита от тела.Ту като боздуган, за да удря с него наляво и надясно. Най-малки шансове за успех имаше Крив нос. Но той си проправяше път не фронтално,а странично. И понеже беше интелигентен, носеше в ръка едра дърводелска шкурка и шкуреше вратовете на конкуренцията  усърдно и последователно. Охкаха, но нямаха време и сили да се обръщат. В индийска нишка скоро и тримата се озоваха вътре, точно преди шофьорът да затръшне вратата и да подкара пияния си автобус, който се клатеше ту наляво,ту надясно към заветните бани.

          В по-нови времена бяха дали банята на концесия на първия братовчед на кумеца на сина на чичото на Дебел нос по бащина линия. Всеки път роднината вкарваше в банята тримата носове представяйки ги за санитарни инспектори, които идват да проверят дали се спазват хигиенните норми в банята. Ако не беше тоя услужлив човек, те до вечерта щяха да чакат да им дойде реда, тъй като билетите за баня бяха с номера. Разсъблякаха се тримата приятели, взеха си сапуните, шампоаните, кесиите, гъбите.Взеха си и тасовете, които банята любезно им  предоставяше,обуха и по едни прогнили от водата налъми и влязоха тържествено в  замъглената банята.Така  даже тримата мускетари на Дюма не са влизали в двореца когато са носели огърлицата на кралицата,за да спасят честта й. Къпеха се на душовете. Започна процедурата по очистването. Заеха се най-напред с косите си. Захвърча наоколо пяна. Усърдно изплакваха и пак сапунисваха. Басейнът за тяхно голямо учудване беше празен. Голямата лъвска глава,от която трябваше да тече горещата минерална вода пустееше.Хайде дойде най-после и теляка Ибрахим Хаирлията. Така му казваха, защото след като изтриеше тялото на клиента си и го изплакнеше, той го пляскаше с кесията отзад по дупето и казваше”Хайде хаирлия да е !”Започна първо да търка Крив нос.Той беше кльощав, но имаше бирено коремче. Ибрахим го изгледа неодобрително.

     -Слушай Крив нос , да вземеш по-малко да пиеш алкохол. Ти да направиш хатър на жена си, започна и ти май да лочиш нейните отрови. Коремът ти ще се превърне в престилка и ще скрие мъжкото ти богатство бе, братко! Как ще го намираш тогава когато ти притрябва.?

            Когато пристъпи обаче да търка Дебел нос каза:                                    -Дебел нос на тебе от днес нататък ще взимам по два лева, вместо по един.

     Очите на Дебел нос се ококориха.

 -Що така си решил бе,мамин Ибрахимчо?!

 -Щото носът ти е много голям бе,сине майчин. Аз изразходвам за него енергия колкото за цялото ти тяло.-----Слушай сега аз какво ще ти кажа, роме Ибрахимчо. Не знам дали си научил, но аз съм важна клонка от родословното дърво на твоя шеф. С една дума двамата сме биз-бизе. Та от него зная, че ти трябва да му даваш 10 процента от печалбата си. С тия парички ти гарантираш правото си на труд, за да можеш да вееш трикотажните си кюлоти всеки ден тук. Но зная,че ти не го правиш.В тая баня имаш поне пет скривалища за укритите си и необложени левчета. А аз, представи си,че всичките до едно ги зная. Ако продължаваш да ми диктуваш нови правила на предлаганата от теб услуга, уверявам те, че най-късно до половин час шефът ти ще опознае твоите скривалища като начин на създаване, устройство, размери и съдържание. Помисли си добре. Ако не уважаваш мен,то поне уважавай съдържанието на твоите скривалища.

-Е-е-е-е бат Дебел нос, ти не даваш човек да се пошегува  поне малко бе! Чи аз да не съм без съвест  бе ! Можи да съм ром, но съм почтен ром, щоту мама и тати така са ме учили.Ибрахимчо- викаха ми те- може от кал да си, ама чевстен да си.

       Докато Дебел нос и Ибрахим си разменяха любезности Дълъг нос подведен от своето пословично любопитство реши да влезе в празния басейн и да надникне в устата на голямата,рошава глава на лъва. Той отдавна имаше неустоимо желание да изследва тая тъмна паст, от която бликаше силна струя гореща вода и пълнеше басейна. Но от постоянно клечащите край нея пенсионери, които  вярваха в чудеса и ползуваха тая природна виагра за съживяване на някои свои органи със затихнали функции, той не можеше да се вреди. Сега , най-после беше настъпил неговият момент. И той кръшно затрака с  дървените си налъми към басейна.Главата на лъва беше изкусно създадена от метал. Дълъг нос се приближи до нея, наведе се леко и завря носа си в устата й.Вътре беше тъмно, но все пак се виждаше,че няма нищо.Тъкмо се канеше да изнесе носа си от черната дупка когато изведнъж  се чу леко бълбукане и силна струя гореща вода връхлетя Дълъг нос фронтално с изумително изразения си и неочакван дебит. Той не можа даже да изохка. Светкавично затвори очи, за да ги предпази от горещата вода, която удряше лицето му и пълнеше  носа му. В тоя миг Дълъг нос взе безразсъдно решение да извика. Отвори уста, но последиците бяха  логични, обаче и объркващи. Устата му се напълни с гореща вода с вкус на запъртъци и за да не се задави се наложи няколко пъти да преглътне и да я отпрати към стомаха си. Трудно му беше да извади отведнъж  влезлият почти изцяло в устата на лъва нос, затова реши да се измъкне на заден ход.Но се подхлъзна от образувалата се вече локва вода. Пльосна се с цял ръст на дъното на басейна, така че главата му тупна яко като презряла диня.Двата налъма полетяха в различни посоки като бивши съпрузи напускащи съдебната зала.Чак тогава дали от болката, дали от струйката кръв, която потече от пукнатата му глава, дали от страх, че може и да се удави, но Дълъг нос закрещя или по-скоро запищя като заек пред заколение колкото сили имаше. Започна се една истерична вакханалия.Втурнаха се да помагат десетки доброволци. Първите  от вълнение объркаха крачките си,цапайки по покритото с вода дъно на басейна и се струполиха върху пострадалия Дълъг нос. Слава Богу нямаше нови усложнения. Скоро дойдоха санитари от Бърза помощ и го отнесоха с носилка. Някой все пак се сети да метне чаршаф върху жертвата и да прикрие мъжките й доказателства. Иначе щеше да се получи много конфузна ситуация.

        Тъкмо когато Дебел нос и Крив нос  завити в хавлиените си халати разпускаха блажено върху кушетките се появи и Дълъг нос. Като се изключи марлята върху пукнатата му глава и лепенката на върха на разкошния му нос, той видимо пращеше от здраве и самочувствие.Като обеща на приятелите си, че повече няма никъде да наднича и да пъха носа си, той влезе в банята  да измие  тялото си на някоя курна.

               Най-после тримата другари излязоха навън. Носовете им светеха като тигани на месечина. До идването на автобуса в посока към тяхното село имаше повече от час. Чакащите пътници не бяха много и затова тримата решиха да посетят сладкарницата на баба Блага, за да пийнат от нейната студена резлива боза и да похапнат от домашните й еклери, с които тя се беше прочула във всички села наоколо, че и във близкия град.И тримата бяха в превъзходно настроение. Седнаха отвън под лозницата.Тая година тя беше дала повече грозда, отколкото листа. Гроздето беше започнало вече да зрее. Надвисналите гроздаци бяха много приятна гледка.Отпиха от халбите боза и примляснаха от удоволствие. И тъкмо да подхванат свески разговор, от някъде се появи една бодра и весела оса.Тя обиколи в кръг тримата и им изказа почитанията си,бръмчейки на своя неразбираем език. 

-А добре си ни дошла!Тъкмо за тебе мислехме-забоботи Дебел нос и махна с ръка да я пропъди.Но  дамата явно беше изискана и с добро възпитание. Тя изчакя търпеливо той да свали ръката си и започна втори обход на носовете на приятелите. Подмина с презрение Крив нос, защото явно не обичаше завоите . Спря се на Дебел нос. Кацна да го проучи. Изследваше го внимателно милиметър по милиметър. Явно тая мека и удобна писта взе да й харесва. Но на Дебел нос никак не му харесваше нейното поведение. Той едва се въздържаше да не я цапне с яката си длан, но се страхуваше, че това може да завърши злополучно за него. В предсмъртна схватка тя щеше безмилостно да забие острието на оръжието си в благословения му нос. Затова реши да не бърза. С изкривени очи той проследяваше похода на врага. След като обиколи няколко пъти импровизираната писта на носа осата реши да мине отдолу и да проучи и там какви са възможностите й. Една-две капки боза я накараха да удължи там престоя си. Хубаво, ама така загъделичка с анатомията си Дебел нос,че той не можа да се стърпи и сразяващо се изкиха. Осата полетя в неизвестна посока и за известно време тримата се освободиха от нейното присъствие. Започнаха да си хапват от еклерите.Тъкмо се канеха да подновят светския си разговор, който за съжаление още не бяха започнали, когато тя отново се появи. Още по-жизнена, по-смела и решителна във своето великолепие. Без да се двоуми дори и за миг  се устреми към Дълъг нос. Когато кацна най-после   почувствува,че е открила  Меката на живота и силно зажужа от щастие. Беше попаднала на права; безупречна магистрала,по която можеше да се разхожда до безкрайност. Въпреки изчерпаното  търпение на Дълъг нос, осата изобщо не бързаше да си ходи. Скоро разбра,че магистралата на носа минава по виадукта над непозната долина Там имаше мляскаща пещера, пред която лежаха лакомства.Осата започна да си похапва трохички и крем от еклера полепнали по устните на Дълъг нос. Разсърден не на шега от своеволията на натрапницата, той замахна и изтри с длан всичко, което все още беше останало по устата му. Осата беше крайно  изненадана.Тя отлетя,но веднага се завърна и първата й работа беше да слезе в долината и да потърси любимите си лакомства. Няколко пъти обиколи заветното място, но нито обонянието, нито зрението й казваха, че тук въобще някога е имало нещо за похапване. Изненадата й породи възмущение.То от своя страна прерастна във недоволство, а то-в гняв. Тя започна нервно да се разхожда напред-назад по магистралата. Дълъг нос съобрази,че това е най-подходящият  момент да контраатакува.Той замахна да нанесе съкрушителен удар върху това крилато зло,което се осмели да осквернява най-представителната му анатомична част. Осата едва се спаси. Но тя изведнъж получи прозрение. Осъзна ,че борбата е на живот и смърт. Прекръсти се и се засили. Атаката й бе увенчана с успех.Тя заби стоманеното си жило така както тореадор забива смъртоносното си копие в тялото на бика. Запя одата на победата и отлетя.б Дълъг нос заплака.  Нервите му не издържаха. Прекалено много събития му се струпаха в един ден. Дебел нос и Крив нос едва сдържаха смеха си. Ами така е то в живота. Един гледа сватба, друг- брадва...