Вече нищо нямаше смисъл…В началото си говорихме толкова свободно и бяхме много отворени, а сега не можех да и кажа и една думичка без да почувствам болки в гърлото…

- Едно уиски, моля. – поръчах в новия бар, в който ходех от няколко седмици.  

- Нека бъдат две. – каза уверено барманката, наля уискитата и седна до мен.

- Ти нямаш ли работа? – опитах се да и направя намек да ме остави на мира, но тя се правеше на приятно разсеяна. 

- Така като гледаш дали имам? – огледа се тя наоколо и тогава си дадох сметка, че освен мен имаше още няколко мъже, които стояха далеч от нас…

Примирих се с факта, че тази вечер явно нямаше да съм сам както обикновено, дори и да предпочитах собствената си компания пред тази на барманката, която никак не ми харесваше. Нямаше нищо общо с нея…

- Хайде, разказвай. – каза ми най-спокойно жената до мен, все едно бяхме стари приятели. 

- Какво да разказвам? – погледнах я учудено. 

- Това, което те тормози. Жена е, нали? – усмихна се така сякаш разбираше всичко. 

Засмях се и изпих уискито на екс. 

- Давай второто. – казах уверено. 

Тя отиде до бара, наля ми втора чаша, след което се върна на мястото си до мен, погледна ме с любопитство в очите и ми остави чашата.

- Красива ли е? – попита ме тя. 

- И още как. Има дълга руса коса. Очите и са тъмнокафяви. Винаги ми се усмихваше… - преглътнах буцата в гърлото си, докато си спомнях за нея. 

- Защо се разделихте? – продължаваше с разпита. 

Засмях се и отговорих :

- Ние дори не сме били заедно. 

- Защо тогава се напиваш заради жена, с която дори не си спал? – попита с насмешка барманката, която изглежда имаше чувство за хумор. 

- Напротив. Спахме. Две нощи при това.

- Спахте? – погледна ме въпросително тя.

- За първи път в живота си просто спях до жена… - поясних аз. 

- Рекордьорка? За това ли е толкова специална? – не спираше да ме разпитва. 

- Наливай третото. – заявих смело аз.

След малко седна отново до мен с третото уиски. 

- Е? – погледна ме въпросително тя.

- Всъщност изобщо не прилича на другите, с които съм бил. И не говоря за външен вид. Тя винаги ми се усмихваше, очите и светеха когато ме погледнеше, да, понякога се заяждаше с мен, но и аз не и отстъпвах…

- Обичаше ли те? 

- Определено. 

- Тогава защо не сте заедно? – не разбираше тя.

Стана ми още по-криво и поисках четвърто. След като ми наля, тя ме погледна с очакване :

- Няма значение. 

- Хайде де, може да ти олекне. 

- Защото така и не и казах, че я обичам навреме. В началото си говорихме толкова естествено. А сега – винаги когато я видя, имам чувството, че някой ме е стиснал за гърлото и не ми позволява да говоря. 

- А тя как се държи? 

- По същия начин. 

- Тогава защо не поговориш с нея? 

- Защото според мен тя заслужава нещо по-добро. 

В този момент усетих някой да ме докосва по гърба. Когато се обърнах не можех да повярвам. Това беше тя. Усмихваше ми се. Предположих, че в уискито ми има и други вещества, но когато погледнах към барманката – тя гледаше изпитателно. 

- Ами ако не искам нещо по-добро. – усмихна ми се тя и ме целуна…

След като се уверих, че това се случваше наистина, поисках сметката, платих на барманката и благодарих. После се обърнах към нея, хванах я за ръка и двамата излязохме щастливи от бара…