На бара...
Вече нищо нямаше смисъл…В началото си говорихме толкова свободно и бяхме много отворени, а сега не можех да и кажа и една думичка без да почувствам болки в гърлото…
- Едно уиски, моля. – поръчах в новия бар, в който ходех от няколко седмици.
- Нека бъдат две. – каза уверено барманката, наля уискитата и седна до мен.
- Ти нямаш ли работа? – опитах се да и направя намек да ме остави на мира, но тя се правеше на приятно разсеяна.
- Така като гледаш дали имам? – огледа се тя наоколо и тогава си дадох сметка, че освен мен имаше още няколко мъже, които стояха далеч от нас…
Примирих се с факта, че тази вечер явно нямаше да съм сам както обикновено, дори и да предпочитах собствената си компания пред тази на барманката, която никак не ми харесваше. Нямаше нищо общо с нея…
- Хайде, разказвай. – каза ми най-спокойно жената до мен, все едно бяхме стари приятели.
- Какво да разказвам? – погледнах я учудено.
- Това, което те тормози. Жена е, нали? – усмихна се така сякаш разбираше всичко.
Засмях се и изпих уискито на екс.
- Давай второто. – казах уверено.
Тя отиде до бара, наля ми втора чаша, след което се върна на мястото си до мен, погледна ме с любопитство в очите и ми остави чашата.
- Красива ли е? – попита ме тя.
- И още как. Има дълга руса коса. Очите и са тъмнокафяви. Винаги ми се усмихваше… - преглътнах буцата в гърлото си, докато си спомнях за нея.
- Защо се разделихте? – продължаваше с разпита.
Засмях се и отговорих :
- Ние дори не сме били заедно.
- Защо тогава се напиваш заради жена, с която дори не си спал? – попита с насмешка барманката, която изглежда имаше чувство за хумор.
- Напротив. Спахме. Две нощи при това.
- Спахте? – погледна ме въпросително тя.
- За първи път в живота си просто спях до жена… - поясних аз.
- Рекордьорка? За това ли е толкова специална? – не спираше да ме разпитва.
- Наливай третото. – заявих смело аз.
След малко седна отново до мен с третото уиски.
- Е? – погледна ме въпросително тя.
- Всъщност изобщо не прилича на другите, с които съм бил. И не говоря за външен вид. Тя винаги ми се усмихваше, очите и светеха когато ме погледнеше, да, понякога се заяждаше с мен, но и аз не и отстъпвах…
- Обичаше ли те?
- Определено.
- Тогава защо не сте заедно? – не разбираше тя.
Стана ми още по-криво и поисках четвърто. След като ми наля, тя ме погледна с очакване :
- Няма значение.
- Хайде де, може да ти олекне.
- Защото така и не и казах, че я обичам навреме. В началото си говорихме толкова естествено. А сега – винаги когато я видя, имам чувството, че някой ме е стиснал за гърлото и не ми позволява да говоря.
- А тя как се държи?
- По същия начин.
- Тогава защо не поговориш с нея?
- Защото според мен тя заслужава нещо по-добро.
В този момент усетих някой да ме докосва по гърба. Когато се обърнах не можех да повярвам. Това беше тя. Усмихваше ми се. Предположих, че в уискито ми има и други вещества, но когато погледнах към барманката – тя гледаше изпитателно.
- Ами ако не искам нещо по-добро. – усмихна ми се тя и ме целуна…
След като се уверих, че това се случваше наистина, поисках сметката, платих на барманката и благодарих. После се обърнах към нея, хванах я за ръка и двамата излязохме щастливи от бара…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Есенен блян Всички права запазени
