На кафе
Obra no adecuada para menores de 18 años
Орисала ме е съдбата да живея на една улица с много жени. Хем улицата дълга, хем жените много. И повечето с положение за оплакване. Някои съкратени от работа, други”прегърбени” от нея. Едни от тях самотни, моми или разведени, други с мъже посягащи към чашката по-често отколкото към тях. Та такава е моята съдба. Ще кажете - „Да му завиди човек”. Да, ама не. Защо ли? Ще ви разкажа.
Имам си една комшийка, с която обичам да си пия кафето. Събота у нас, неделя у тях. Тя момиче още, неомъжена, но беше много приятна. Докато си пиехме кафето ми разказваше своите истории. А те чет нямаха. За своите 29 години беше доста си поживяла. Освен това работеше като секретарка на някакъв баровец. Обаче той дърт и вече само да изкарва пари го бивало. Така ми казваше тя, сякаш мене ми дреме дали я прави нещо. Та, пием си редовно с нея кафето и някак си с течение на времето си станахме много близки. През седмицата се чувахме по телефона, а в събота се радвахме на срещата си като влюбени. Аз бях започнал да изпитвам известно увлечение към Диди и вече си задавах въпроса:
„ – Какво пък толкова, симпатична е, работи, какво от това, че е с някакъв дърт баровец? Нали и дава пари.”
И материалното в мен надделяваше и убиваше всички други аргументи, морални и т.н. Постепенно си идеализирах Диди в съзнанието и започнах с едно лекичко ухажване. Тя отначало се правеше, че не разбира за какво става дума,но една събота аз порядъчно надървен, едвам я изчаках да изпие кафето и се метнах отгоре и. Без прелюдии и обяснения, само с моя главен аргумент. И като се почна една работа...
Няма да обяснявам в подробности, но май съм се представил добре, защото в неделя сутринта още спях, когато тя звънеше на вратата.
- Идвам да пия кафе у вас! – ми каза с тон, не търпящ възражение.
- Влизай! – отговарям.
И от вратата в леглото. Секс маратон, кафе пауза, пак маратон. Пиш пауза, обяд и отново... Свечери се. Диди си тръгна и аз въздъхнах с облекчение. Тя се оказа ненаситна. Вечерях и без да гледам дежурните новини и филм, си легнах. Спал съм без да сънувам, като къпан. Сутринта още в шест часа се звъни на вратата. Отварям, гледам Диди с две пакетчета кафе, от онова „ 3 в 1” .
- Хайде по едно бързо кафе преди работа!
Гледам сънено и мигам. Какво кафе, какво бързо. И докато се усетя, тя ме завлече в леглото и ...
На работата цял ден бях като ритнат от кон. Недоспал и уморен. Прибирам се в къщи с единствената мисъл да си отспя, но не. Диди ме чака и вика:
- Ох, че ми се пие кафе, но не от бързото, а турско, с каймак.
Това нещо продължи цели две седмици. Заслабнах от недоспиване и от този кафе – маратон. Бързо, бавно, с каймак или без. Тя и позите си ги кръсти с имена на кафе марки. Видях аз, че работата отива на лошо и и казах директно:
- Диди, виж, ако караме така, аз година няма да изкарам. Има два варианта за нас. Първия – напускам работа, ти ще ме издържаш и аз ще съм като бик. Втория – разделяме се.
Диди помисли, помисли и взе, че рече:
- Защо тогава, ме прелъга, да докажеш, че си мъжкар ли? И ти си като другите.
- Не, Диди, но откъде да знам, че толкова много ти трябва.
Обърна се Диди и си тръгна обидена. А на мен чак сега ми влезе защо не се е омъжила досега. Че няма кой да издържи на темпото и. Той и дъртия баровец май и даваше пари да не го съблазнява.
Мина месец откакто се разделих с Диди. Позагладих косъма, оперих се. Обаче една събота, сутринта още докато се излежавах, се позвъни.
Ставам, гледам на вратата една друга комшийка с кана в ръка.
- Комшу, разбрах, че с Диди не пиете кафе вече и реших да ти направя от моето.
И аз докато отговоря, тя влезе и право към спалнята.
- Идвай – вика – че кафе се пие горещо. Студено не струва.
Какво да правя, нали ще ми се смеят, ако откажа. Отидох „ да пия кафе”. Чаша, две, три. Кафенясах. Комшийката доволна си отиде, а аз легнах да поспя. Събуди ме пак звънецът. Излизам, там друга съседка.
- Комши, какво е това, говори се, че правиш хубаво кафе. Я да вляза и на мен да направиш.
Ох, правих и на нея кафе. Не мина и тя с една чаша. И в неделята пак кафенясвах с другите съседки. И всяка сутрин преди работа пиех по едно бързо, а вечер им го сервирах дълго.
Малко останаха съседки, с които не бях пил кафе. Но както беше тръгнала мълвата, щеше да дойде и техния ред. Аз се досещах кой пусна слуха за кафето. Но панталоните ми без колан не се държаха.
Не помня кой ден е било срещам в магазина една позната. Заговорихме се и тя ми казва, между другото:
- Хайде да те водя на кафе.
При което аз не издържах и се развиках:
- Ама стига с това кафе, бе! Аз да не съм министър на кафето! Вашите мъже да ви правят кафе! От днес съм на чай!
Оставих слисаната жена в магазина и си излязох.© Христо Костов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
и на мен ми се допи кафе
браво,много ми хареса -
Благодаря!!!
Аз мога да се хваля до утре, Яна. Ама е важно какво ще кажат другите...
Поздрави!!! -
Благодаря ти,Ице за усмивките,ти явно наистина хубаво кафе правиш
-
Поздрав! -
Диди, Катя и Мойра, благодаря ви!!!
Желая на всички приятен ден!!! -
Христо!!! Страшен си, пия си кафето и те чета...
Вече по друг начин ЩЕ ГЛЕДАМ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯТА ЗА КАФЕ -
Браво!Много забавен разказ!
-
Ама ти си бил страхотен!
Забравих да си пийвам от кафенцето докато четох!
Специялно браво, Романтико! -
Петя, Сияна, благодаря ви!!!
-
Ауу,че комшийки ама ..
Като конски мухи
Поздравявам те за разказа!
За пореден път се доказваш! -
Ех,и тук показа силата си!
Браво,Христо!
Прегръдка! -
Ади, Мая и Марти, благодаря ви много!!!
Усмивки и весело настроение желая на всички!!!
Приятен ден!!! -
Малееее
ако го набарат китайките
колко са им дълги ритуалите...
Поздрави весели и усмивки сини!!! -
разказите ти усмихват и разведряват, Христо
-
Браво, направо караш всички ни да си забравяме проблемите! Поздравления и много усмивки!
-
Благодаря ви, Гери, Злати, Сиби, Кити и Бистре!!!
Радвам се, че всички се усмихвате!!! Желая на всички приятна и спокойна вечер!!! -
Е, страхотен си!
Пишеш увлекателно, забавно, със собствен стил!
Поздравления! -
Хехехехехехе аз съм "ЗА"
-
Според мен започвай да водиш предаване по телевизията "На кафе с романтика", страшно забавен си ИСКРЕНИ поздравления
-
Според мен започваъ да водиш предаване по телевизията "На кафе с романтика", страшно забавен си
-
Ти искрено ме развесели, момче.
-
Хах! Ех, това кафе! Много забавен разказ, Христо! Поздрав и усмивки!
-
Благодаря ви, Кити, Креми и Ласка!!!
Да пием по едно кафе!!! -
Хе! А чай с мляко?!
Поздравления! -
Точно така, на чай е по-здравословно
-
Ани, Чар, благодаря ви!!!
И пийте по едно, две кафета, но редовно!!!
Приятен ден желая на всички!!! -
Много си забавен!
-
Защо бе Христо така реши,
какво ти пречеше кафето?
Ти истинския смисъл наруши
и промени понятие прието.
Браво Христо, усмихна ме разказа ти.
Поздрав и усмивка.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
