НА КАЛЪЧ
Една работа, тръгне ли „на калъч” – зарязвай я! Туй от мен да го знайте, щото я чуйте тая:
Имаше една мома в махалата, още от мъничка спираше мъжките погледи. Нямаше и 13-ет кога напъпи, разцъфтя, а в пазвата ù две любеници завързаха. Дешка ù беше името, и си го носеше засукано и напето момата, тъй че ни подлуди махалата.
Пет и кусур години съм ù батко, но тогава наред с другите квартални помияри се завъртях подир дешкин’та опашка. А тя: на един любовен поглед ще хвърли, друг по ушото ще помилва, на трети кутрето да й държи ще даде и тъй на беше омаяла, че да речеше, „с голо дупе, върху таралеж сядахме”.
Нали си бях по-тарикат, усул-усул скъсих дистанцията и една привечер на пейката зад стария орех успях да я млясна по бузата и да пипна едната от любениците. Доволен, цяла нощ будувах и правех кроежи, как да навляза по-надълбоко в територията ù. Да навляза, ама карък.
На другият ден, оня зализания хамсалак, Гочо, след училище я заловил през талията и я води у кварталната градин ...