lordly (Лордли Милордов)
216 961
14.09.2013 г., 17:24 ч.

На калъч 

  Проза » Разкази
598 0 9
2 мин за четене

НА КАЛЪЧ

 

         Една работа, тръгне ли „на калъч” – зарязвай я! Туй от мен да го знайте, щото я чуйте тая:       

        Имаше една мома в махалата, още от мъничка спираше мъжките погледи. Нямаше и 13-ет кога напъпи, разцъфтя, а в пазвата ù две любеници завързаха. Дешка ù беше името, и си го носеше засукано и напето момата, тъй че ни подлуди махалата.

            Пет и кусур години съм ù батко, но тогава наред  с другите квартални помияри се завъртях подир дешкин’та опашка. А тя: на един любовен поглед ще  хвърли, друг по ушото ще помилва, на трети кутрето да й държи ще даде и тъй на беше омаяла, че да речеше, „с голо дупе, върху таралеж сядахме”.

            Нали си бях по-тарикат, усул-усул скъсих дистанцията и една привечер на пейката зад стария орех успях да я млясна по бузата и да пипна едната от любениците. Доволен, цяла нощ будувах и правех кроежи, как да навляза по-надълбоко в територията ù. Да навляза, ама карък.

            На другият ден, оня зализания хамсалак, Гочо, след училище я заловил през талията и я води у кварталната градинка. Скрит зад ореха видях, че и той я мляска, пък и към моите любеници посяга. Изчаках го да я изпрати и са метнах отгоре му. И кат са почна една: аз връз него, той връз мен и всеки към гушата посяга. По едно време кистисахме и двамата, и тогаз Гочката предложи:

        - Виж сега, наборе, то с бой са видя, че не можем я подели, ами дай на ези-тура да я хвърлим.

        - Съгласен – му думам – ама аз ще хвърлям, щото ти си менте.

       Съгласи се той, избра си „тура”, метнах аз железния лев и калъч. Есенно беше, след дъжд и заби се монетата с  ръба в калта.

        - Сега е мой ред – забърса левът Гочката и го врътна нагоре. Пак калъч.

        - Съдба е туй Гочка – като с бабиния глас констатирах аз и му предложих, да не я закачаме Дешка и двамата.

       Съгласи си се тогава той, стиснахме си ръцете, плюнахме и се заклехме. Заклехме се, ама кога заминах аз мартенец в казармата, ментето му с менте, „забърсал” я, правили туй-онуй и като взела да се издува, се венчали.

       С дете в количката я заварих като се уволних, а Гочката тъй и не се върна – премазал го БТР-а на едно учение.

       „Заради калъча е”, думам ви аз, пък вий каквото искате, туй си мислете.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че и този ми разказ те е впечатлил, Ели. Весела вечер!
  • Весел ден, Лина Светлана!
  • С удоволствие чета разказите ти. Майстор си. Поздравления!
  • Calli, Snevra, Suleimo & Виктор впечатлен съм от вниманието ви към тази по-скоро комична, отколкото поучителна история, която измислих в един миг обърнат към юношеските си първи трепети. Дано ви е било толкова забавно при четенето, колкото на мен при писането!
  • Е па бая ти е легнала на... каквото ти хареса тази Дешка! Цял сериал ú посвети. Тя дали знае
    Поздравления! Фен съм ти, знаеш!
  • Майсторски предадена естествена и близка до сърцето история!
  • Поздрави за написаното, Лордли!
    Беше ми забавно да го чета.То потвърди думата на баба ми "каквото е писано на глава, на камък не отива" Щом е на калъч, значи е на калъч.Онзи от горе следи да се спазват забраните.
  • Освен, че има рима, май ще излезе вярно, Санвали
  • Ези - Тура и Живота ни мина... (ударението е на на "а"
Предложения
: ??:??