На калъч
НА КАЛЪЧ
Една работа, тръгне ли „на калъч” – зарязвай я! Туй от мен да го знайте, щото я чуйте тая:
Имаше една мома в махалата, още от мъничка спираше мъжките погледи. Нямаше и 13-ет кога напъпи, разцъфтя, а в пазвата ù две любеници завързаха. Дешка ù беше името, и си го носеше засукано и напето момата, тъй че ни подлуди махалата.
Пет и кусур години съм ù батко, но тогава наред с другите квартални помияри се завъртях подир дешкин’та опашка. А тя: на един любовен поглед ще хвърли, друг по ушото ще помилва, на трети кутрето да й държи ще даде и тъй на беше омаяла, че да речеше, „с голо дупе, върху таралеж сядахме”.
Нали си бях по-тарикат, усул-усул скъсих дистанцията и една привечер на пейката зад стария орех успях да я млясна по бузата и да пипна едната от любениците. Доволен, цяла нощ будувах и правех кроежи, как да навляза по-надълбоко в територията ù. Да навляза, ама карък.
На другият ден, оня зализания хамсалак, Гочо, след училище я заловил през талията и я води у кварталната градинка. Скрит зад ореха видях, че и той я мляска, пък и към моите любеници посяга. Изчаках го да я изпрати и са метнах отгоре му. И кат са почна една: аз връз него, той връз мен и всеки към гушата посяга. По едно време кистисахме и двамата, и тогаз Гочката предложи:
- Виж сега, наборе, то с бой са видя, че не можем я подели, ами дай на ези-тура да я хвърлим.
- Съгласен – му думам – ама аз ще хвърлям, щото ти си менте.
Съгласи се той, избра си „тура”, метнах аз железния лев и калъч. Есенно беше, след дъжд и заби се монетата с ръба в калта.
- Сега е мой ред – забърса левът Гочката и го врътна нагоре. Пак калъч.
- Съдба е туй Гочка – като с бабиния глас констатирах аз и му предложих, да не я закачаме Дешка и двамата.
Съгласи си се тогава той, стиснахме си ръцете, плюнахме и се заклехме. Заклехме се, ама кога заминах аз мартенец в казармата, ментето му с менте, „забърсал” я, правили туй-онуй и като взела да се издува, се венчали.
С дете в количката я заварих като се уволних, а Гочката тъй и не се върна – премазал го БТР-а на едно учение.
„Заради калъча е”, думам ви аз, пък вий каквото искате, туй си мислете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лордли Милордов Всички права запазени
