На калъч
НА КАЛЪЧ
Една работа, тръгне ли „на калъч” – зарязвай я! Туй от мен да го знайте, щото я чуйте тая:
Имаше една мома в махалата, още от мъничка спираше мъжките погледи. Нямаше и 13-ет кога напъпи, разцъфтя, а в пазвата ù две любеници завързаха. Дешка ù беше името, и си го носеше засукано и напето момата, тъй че ни подлуди махалата.
Пет и кусур години съм ù батко, но тогава наред с другите квартални помияри се завъртях подир дешкин’та опашка. А тя: на един любовен поглед ще хвърли, друг по ушото ще помилва, на трети кутрето да й държи ще даде и тъй на беше омаяла, че да речеше, „с голо дупе, върху таралеж сядахме”.
Нали си бях по-тарикат, усул-усул скъсих дистанцията и една привечер на пейката зад стария орех успях да я млясна по бузата и да пипна едната от любениците. Доволен, цяла нощ будувах и правех кроежи, как да навляза по-надълбоко в територията ù. Да навляза, ама карък.
На другият ден, оня зализания хамсалак, Гочо, след училище я заловил през талията и я води у кварталната градинка. Скрит зад ореха видях, че и той я мляска, пък и към моите любеници посяга. Изчаках го да я изпрати и са метнах отгоре му. И кат са почна една: аз връз него, той връз мен и всеки към гушата посяга. По едно време кистисахме и двамата, и тогаз Гочката предложи:
- Виж сега, наборе, то с бой са видя, че не можем я подели, ами дай на ези-тура да я хвърлим.
- Съгласен – му думам – ама аз ще хвърлям, щото ти си менте.
Съгласи се той, избра си „тура”, метнах аз железния лев и калъч. Есенно беше, след дъжд и заби се монетата с ръба в калта.
- Сега е мой ред – забърса левът Гочката и го врътна нагоре. Пак калъч.
- Съдба е туй Гочка – като с бабиния глас констатирах аз и му предложих, да не я закачаме Дешка и двамата.
Съгласи си се тогава той, стиснахме си ръцете, плюнахме и се заклехме. Заклехме се, ама кога заминах аз мартенец в казармата, ментето му с менте, „забърсал” я, правили туй-онуй и като взела да се издува, се венчали.
С дете в количката я заварих като се уволних, а Гочката тъй и не се върна – премазал го БТР-а на едно учение.
„Заради калъча е”, думам ви аз, пък вий каквото искате, туй си мислете.
© Лордли Милордов All rights reserved.
