25 mar 2014, 21:59

На лов за самота

  Prosa » Relatos
937 0 5
2 мин за четене

На лов за самота


     Течеше. Реката течеше. Струма тромаво, бременна от пролетните си води, се влачеше едва, едва пред погледа ми. Поглъщаше мислите ми. Омагьосваше ме. Отразените слънчови лъчи ме перваха през очите и ми пречеха да гледам. Прикрепен бях за брега, като червея към рибарската кукичка на въдицата ми.

Треперех от страст. Храстите наоколо бяха покрити с жълта рокля, червен потник и бели гащички и сутиени. Сините облаци  с ококорени ей такива ненаситни, гладни очи святкаха в голото тяло на момичето. Пътувах с колата на приятел. Имах нужда от малко самота, исках и избягах от града рано тази сутрин.

     Милена, така се казваше момичето, се качи при мен в колата докато зареждах на бензиностанцията. Седна, отпи глътка от еспресото, което си бях купил, усмихна се и рече:

     - Карай, какво не съм ли хубава за теб?

     И аз карах, мълчах и карах. Разсърдих и се задето отпи от кафето ми и открадна от самотата, която си бях наумил само за мен тоя ден.

 

     Течеше. Времето бавно течеше - секундите, минутите, часовете минаваха и заминаваха покрай мене. По-рано не ги усещах, а сега даже докосването на секундата ме пробождаше в сърцето. Започнах често да отсядам по бреговете на Струма. Заобичах самотата. Рибите скачаха и се присмиваха над червеите, които им донасях. Не винаги ми вървеше с тях. А сега направо ми се смееха, че не виждам мряната, кротко полегнала върху меката пролетна тревица.

 

     Продължавах да треперя от страст. Възбудата ме стисна яко за гърлото. Оставих въдицата да си говори с червеите и рибите и се шмугнах в храстите, под жълтата рокля. Докато събличах дрехите си, се смалявах и накрая се превърнах в гол охлюв. Охлювът се плъзна по краката на Милена и се изгуби между бедрата ù. Сините облаци потъмняха от възмущение. От шосето изскочи гневен вятър и ме подгони. Корковата тапа на въдицата потъна дълбоко във водата от срам.

 

     Тоя ден се прибрах рано от бреговете на Струма. Сипах си една ракийка и зачаках жена ми да изпържи рибата. Рибата, която налових в рибарския магазин на нашата улица.

СО25022014СФ

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Свободей Огражденец Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво и леко разказче! Поздрави и от мен!
  • Какво да кажа? С такава стръв...очаквай нещо хищно да се закачи
  • Дани, ще кажа само на тебе..... Моля те не разгласявай насам, натам....Късам парченца от сърцето си. Това ползувам за стръв ...
  • Кълве казваш! И каква стръв хвърляш? Да обменим опит де! Че нещо ми се е прияла рибка
    Разказа си е чиста еротика и си е баш по-мой вкус. Като за добро утро в петък
    Хайде на слука колега! Ще разкажа после какво си налових
  • Нито една излишна дума. А как си ги подредил!

Selección del editor

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...