16 dic 2019, 17:42  

На лов за влюбени числа и самовлюбени числа 

  Prosa » Otros
718 3 4
5 мин за четене
В памет на Пламен и Альошката
Това се случи много, много отдавна. Толкова отдавна, че сякаш не беше преживял онези години. Често го спохождаха странни сънища. Някои от тях се сбъдваха, а други му носеха открития. Така постепенно осъзна, че принадлежи към братството на онези, които пътуваха извън тялото си. Един от странните придружаващи ефекти на тези пътувания /обикновено по време на сън/ се явяваше посещаването на Залата на бъдещето. Тя беше сумрачно подземие с полирани гладки стени, в което попадаш на артефакти от самото бъдеще. Можеше смело да бъде наречено и Музей на бъдещето. Странно нали? Защото думата музей повече приляга на миналото. В този Музей на бъдещето срещаше хора, които впоследствие се появяваха като гълъби от ръкава на най-великия илюзионист - Времето. В една от тези нощи на откровението той попадна отново в Музея на бъдещето. Вървеше през безкрайната сива равнина, в която димяха на най-различни места сивкаво-тъмни пушеци. Това бяха пушеците на Адовите врати, но за то ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??