5 min reading
В памет на Пламен и Альошката
Това се случи много, много отдавна. Толкова отдавна, че сякаш не беше преживял онези години. Често го спохождаха странни сънища. Някои от тях се сбъдваха, а други му носеха открития. Така постепенно осъзна, че принадлежи към братството на онези, които пътуваха извън тялото си. Един от странните придружаващи ефекти на тези пътувания /обикновено по време на сън/ се явяваше посещаването на Залата на бъдещето. Тя беше сумрачно подземие с полирани гладки стени, в което попадаш на артефакти от самото бъдеще. Можеше смело да бъде наречено и Музей на бъдещето. Странно нали? Защото думата музей повече приляга на миналото. В този Музей на бъдещето срещаше хора, които впоследствие се появяваха като гълъби от ръкава на най-великия илюзионист - Времето. В една от тези нощи на откровението той попадна отново в Музея на бъдещето. Вървеше през безкрайната сива равнина, в която димяха на най-различни места сивкаво-тъмни пушеци. Това бяха пушеците на Адовите врати, но за то ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up