В памет на Пламен и Альошката

        Това се случи много, много отдавна. Толкова отдавна, че сякаш не беше преживял онези години. Често го спохождаха странни сънища. Някои от тях се сбъдваха, а други му носеха открития. Така постепенно осъзна, че принадлежи към братството на онези, които пътуваха извън тялото си. Един от странните придружаващи ефекти на тези пътувания /обикновено по време на сън/ се явяваше посещаването на Залата на бъдещето. Тя беше сумрачно подземие с полирани гладки стени, в което попадаш на артефакти от самото бъдеще. Можеше смело да бъде наречено и Музей на бъдещето. Странно нали? Защото думата музей повече приляга на миналото. В този Музей на бъдещето срещаше хора, които впоследствие се появяваха като гълъби от ръкава на най-великия илюзионист - Времето. В една от тези нощи на откровението той попадна отново в Музея на бъдещето. Вървеше през безкрайната сива равнина, в която димяха на най-различни места сивкаво-тъмни пушеци. Това бяха пушеците на Адовите врати, но за това узна значително по-късно. И вървейки така, в своеобразен транс, той съзря дупка с гладки полирани стени в земята. Беше буквално вертикална шахта с цилиндрична форма и с размери съвсем леко по-големи от дебелината на тялото му. Някакво чисто любопитство го накара да се гмурне като видра с главата надолу в шахтата. Когато стигна дъното й се озова в пещерата, която нарекохме по-горе Музей на бъдещето. На стената срещу очите му стоеше написано, сякаш с яркочервен маркер, числото 175. Съзерцаваше го с небивало любопитство, когато в пространството край него отекна тайнствен глас на невидимо същество. То изрече съвсем отчетливо : Това е числото на Бога. После изгуби съзнание, но сънят остави ярка следа в паметта му. Изминаха около 3 години от случката, но споменът вместо да заглъхне, каквато е съдбата на нормалните спомени, започна да усилва въздействието си и буквално го преследваше. Вече не можеше да спи и да се храни нормално. В транс търсеше някакво свойство на това нелепо число, за да го направи достойно за Бог. Ала не намираше. Всичките му търсения стигаха до задънена улица. Докато един ден не посети своя стар приятел Пламен /мир на праха му/. Пламен беше странна птица. Завършил семестриално с пълен отличен специалността математика в СУ "Св.Климент Охридски", той не пожела да се дипломира, а работеше като електротехник в аварийната служба на полиграфическия комбинат. Владееше перфектно няколко западни езика, между които и полски. Усилено изучаваше и китайски, и дори успяваше да прочете по някоя друга страница на вестник Женмин Жибао. В добро настроение, Пламен го посрещна сякаш беше император. Нагости го царски, а после реши да му направи малък подарък - електронен калкулатор. Още същата нощ, около 3 часа, някаква тайнствена сила го накара да отвори очи, да грабне калкулатора и да експериментира с числото 175. Какво ли само не опита да направи с горкото число. Логаритмуваше го, търсеше неговия синус, косинус, тангенс, котангенс и пр. Но в един миг на отчаяние го осени свише идея и той напипа нишката на Ариадна:

1/175 = 0, 00571...

А после се досети да действа и обратно. И калкулаторът безпристрастно изчисли:

1/571 = 0, 00175...

Нещата се изясниха. Налице бе уникално огледално свойство, рожба на реципрочната стойност на числото. Ето защо гласът го беше нарекъл неслучайно - "числото на Бога". Числата 175 и 571 се оказаха първата трицифрена влюбена двойка.

Още на сутринта той се отправи при своя съученик Альошката. Альошката работеше в електронноизчислителния център на ГЛАВПРОЕКТ. Беше отличен програмист и половин руснак. Руската му природа го караше да пресушава бутилка след бутилка водка. Така изпи за няколко години в най-скъпите столични нощни барове цял тристаен апартамент /в центъра на София/, останал му в наследство от родителите. А после се прехвърли да живее в гараж и бързо се спомина /лека му пръст/. Но в онези времена Альошката беше Дейвид Копърфилд на програмирането. Той бързо и ловко направи програма за лов на влюбените двойки числа. Програмата показа, че не съществува влюбена двойка двуцифрени числа. Двойката (175, 571) се оказа единствената влюбена двойка трицифрени числа. Програмата намери и единствената влюбена двойка четирицифрени числа: (2414, 4142). Тя също беше носител на божественото свойство:

1/2414 = 0,0004142... ; 1/4142 = 0, 0002414...

По предложение на Альошката тези числа бяха наречени - числата на Озирис и Изида. Очевидно числото на Изида - 4142, съвпада с числото образувано от първите 4 знака /след десетичната запетая/ на числото квадратен корен от 2. Ако в числото на Озирис - 2414, преместим първата цифра на последна позиция, ще получим точно числото на Изида!

Програмата не можа да открие никакви други влюбени двойки. Хипотезата за влюбените двойки се натрапи с очевидност. Тези две влюбени двойки бяха единствени. Единствени в цялата вселена!!! И това не беше чак толкова странно. Нали истинската любов е тайнство и огромна рядкост!

Впоследствие той доказа тази хипотеза, ала доказателството експлоатираше теорията на безкрайните степенни редове и изпълваше цели 100 страници.

Но символиката на влюбените числа роди идеята за самовлюбените числа, които той нарече нарцистични. Такива бяха числата 3, 316, 3162. Защото:

1/3 = 0,3... ; 1/316 = 0, 00316... ; 1/3162 = 0, 0003162...

Съществуват ли и други самовлюбени числа? Хипотезата беше, че не съществуват. Но за строгото й доказателство бяха нужни цели 40 страници и сведения от висшите раздели на математиката.

Благодарност: Изказвам дълбоката си благодарност на Блу, която забеляза няколко груби грешки при изписване на равенствата за влюбените и самовлюбените числа. Благодарение на нейната колегиална постъпка те са вече отстранени. Пожелавам ти възможно най-хубаво прекарване на предстоящите светли празници, Блу, а също много здраве, щастие и нови творчески успехи!