5 mar 2008, 14:57

На мама

  Prosa
1.1K 0 0
1 мин за четене

 

              На мама

 

 

Мамо – моя мила.

Ти си ми едничка.

 

Ах – как искам да ти кажа

колко те обичам.

 

 Мамо – моя мила.

Как искам при тебе да се скрия

и всички мои грижи да забравя.

 

Мамо – моя мила.

Ах, как аз пораснах?

 

Не мога в прегръдките твои аз да се скрия.

 

Ах, не мога, мамо, мъката си на теб да кажа,

че голяма аз съм, а детето в мен остана.

 

Но кажи ми, мамо?

Ще ми ти простиш ли?

 За моята голяма грешка.

 

Падам аз в краката твои

и прошка прося аз.

 

 

И при теб аз пристигам.

 

Моля те, прости ми

и отново прегърни ме.

 

 

Нищо аз не искам.

Само твоята усмивка.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...