5.03.2008 г., 14:57

На мама

1.1K 0 0
1 мин за четене

 

              На мама

 

 

Мамо – моя мила.

Ти си ми едничка.

 

Ах – как искам да ти кажа

колко те обичам.

 

 Мамо – моя мила.

Как искам при тебе да се скрия

и всички мои грижи да забравя.

 

Мамо – моя мила.

Ах, как аз пораснах?

 

Не мога в прегръдките твои аз да се скрия.

 

Ах, не мога, мамо, мъката си на теб да кажа,

че голяма аз съм, а детето в мен остана.

 

Но кажи ми, мамо?

Ще ми ти простиш ли?

 За моята голяма грешка.

 

Падам аз в краката твои

и прошка прося аз.

 

 

И при теб аз пристигам.

 

Моля те, прости ми

и отново прегърни ме.

 

 

Нищо аз не искам.

Само твоята усмивка.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...