Mar 5, 2008, 2:57 PM

На мама

  Prose
1.1K 0 0
1 min reading

 

              На мама

 

 

Мамо – моя мила.

Ти си ми едничка.

 

Ах – как искам да ти кажа

колко те обичам.

 

 Мамо – моя мила.

Как искам при тебе да се скрия

и всички мои грижи да забравя.

 

Мамо – моя мила.

Ах, как аз пораснах?

 

Не мога в прегръдките твои аз да се скрия.

 

Ах, не мога, мамо, мъката си на теб да кажа,

че голяма аз съм, а детето в мен остана.

 

Но кажи ми, мамо?

Ще ми ти простиш ли?

 За моята голяма грешка.

 

Падам аз в краката твои

и прошка прося аз.

 

 

И при теб аз пристигам.

 

Моля те, прости ми

и отново прегърни ме.

 

 

Нищо аз не искам.

Само твоята усмивка.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...