На мама

Мамо – моя мила.

Ти си ми едничка.

Ах – как искам да ти кажа

колко те обичам.

 Мамо – моя мила.

Как искам при тебе да се скрия

и всички мои грижи да забравя.

Мамо – моя мила.

Ах, как аз пораснах?

Не мога в прегръдките твои аз да се скрия.

Ах, не мога, мамо, мъката си на теб да кажа,

че голяма аз съм, а детето в мен остана.

Но кажи ми, мамо?

Ще ми ти простиш ли?

 За моята голяма грешка.

Падам аз в краката твои

и прошка прося аз.

И при теб аз пристигам.

Моля те, прости ми

и отново прегърни ме.

Нищо аз не искам.

Само твоята усмивка.