5 мар. 2008 г., 14:57

На мама

1.1K 0 0
1 мин за четене

 

              На мама

 

 

Мамо – моя мила.

Ти си ми едничка.

 

Ах – как искам да ти кажа

колко те обичам.

 

 Мамо – моя мила.

Как искам при тебе да се скрия

и всички мои грижи да забравя.

 

Мамо – моя мила.

Ах, как аз пораснах?

 

Не мога в прегръдките твои аз да се скрия.

 

Ах, не мога, мамо, мъката си на теб да кажа,

че голяма аз съм, а детето в мен остана.

 

Но кажи ми, мамо?

Ще ми ти простиш ли?

 За моята голяма грешка.

 

Падам аз в краката твои

и прошка прося аз.

 

 

И при теб аз пристигам.

 

Моля те, прости ми

и отново прегърни ме.

 

 

Нищо аз не искам.

Само твоята усмивка.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...