5 мар. 2008 г., 14:57

На мама

1.1K 0 0
1 мин за четене

 

              На мама

 

 

Мамо – моя мила.

Ти си ми едничка.

 

Ах – как искам да ти кажа

колко те обичам.

 

 Мамо – моя мила.

Как искам при тебе да се скрия

и всички мои грижи да забравя.

 

Мамо – моя мила.

Ах, как аз пораснах?

 

Не мога в прегръдките твои аз да се скрия.

 

Ах, не мога, мамо, мъката си на теб да кажа,

че голяма аз съм, а детето в мен остана.

 

Но кажи ми, мамо?

Ще ми ти простиш ли?

 За моята голяма грешка.

 

Падам аз в краката твои

и прошка прося аз.

 

 

И при теб аз пристигам.

 

Моля те, прости ми

и отново прегърни ме.

 

 

Нищо аз не искам.

Само твоята усмивка.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...