Моят приятел не заспиваше никога през летните нощи, оставаше буден докато се зазори... По лицето му виждах умората през деня... Моят приятел имаше очи с цвят на шоколад и запази светлината в тях... Моят приятел вървеше по пътя си, кимваше и поздравяваше с усмивка, с неговия внимателен и малко лукав поглед... За да бъде "моят приятел", той намери хиляди причини и извинения, с които да се приближи до мен... С него летяхме по-високо и от R. Kelly... Моят приятел е далеч от мен сега... Той отново си отиде и скоро няма да се върне... Автобусът пристигащ всяка нощ в 3 след полунощ, без него ще бъде като едно метално сърце без душа... Той винаги е тук за мъничко и всеки път като за последно...