Събуждам се на брега на Морето. Оглеждам се, но не познавам мястото, което още нищо не означава, защото аз почти не познавам нашето морско крайбрежие, а пък чуждите - хич. Скоро не съм ходил до Морето и за това първото нещо, което правя, след като установявам, че наоколо е напълно пусто откъм човешко присъствие е да се поплацикам във водата. Четвърт час по-късно един доста мокър Берсек съхне на плажа и се наслаждава на слънчевите милувки. Докато съхна, зяпам разсеяно танца на морските вълни и слушам как вятърът се забавлява я около вълните, я по плажните дюни, или пък в близката горичка. Не зная колко време прекарвам така насаме със себе си, но не и сам. От това ми състояние ме изважда познат глас, който явно се приближава в моята посока и се препира по между другото с някой, който не чувам. - Е аз от къде да зная, че морската вода е солена?! - ... - Но нали ти казах, че не съм виждал Морето, то точно за това дойдохме насам?! - ... - Манерката беше празна и я напълних. - ... - Е, не е чак толкова гадна солената вода. - Що не си пийнеш и ти тогава? - най-накрая чувам и събеседника му. - Точно сега не съм жаден... Залисани в този си разговор на плажа цъфват Ко Та Рак и Но Щен Вълк, като последният прави кисели физиономии, а другият мъкне една манерка. В първия момент не ме забелязват. - А, здрасти. - казва Ко - Искаш ли вода? Определено винаги има какво да каже тоз котак. - Не благодаря, но точно сега не съм жаден. - максимално любезно отказвам манерката, която ми подава. - Какво правиш тук? - пита Но Щен Вълк. - Слушам. - напълно правдоподобно отговарям. Двамата се споглеждат за миг и после котката ме пита: - А ще може ли да послушаме и ние заедно с теб? - Да, защо не. - съгласявам се и без друго въпросът така или иначе ми звучи като риторичен. И заслушваме... Отново се връщам там където ме прекъснаха преди малко тези двамата - към морето, гората и вятъра... и точно усещам как започвам да се унасям, когато в общата картина се появява нов щрих - далечен звън на камбана. Търся с поглед източника и скоро го виждам в далечината - малка бяла църква, кацнала на скала току над прибоя. Решавам да се разходя до там и се надигам, но се оказа, че и тримата се раздвижваме в един и същи момент. - Аз... - казваме в един глас. - Чух... - пробваме отново със същия резултат. - Мисля... - тук вече смутено се споглеждаме. Ко вдига лапа, за да вземе думата: - Аз чух Шумът на Морето и мисля да се топна във водата, за да поплувам. - Аз чух бълбукане на извор в горичката и мисля да го посетя, за да си оправя соления вкус в устата. - каза Но Щен Вълк. - Аз чух камбана и мисля да се разходя до там, за да разгледам по-отблизо. - завършвам аз. И всеки тръгва нанякъде...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.