Събуждам се на брега на Морето. Оглеждам се, но не познавам мястото, което още нищо не означава, защото аз почти не познавам нашето морско крайбрежие, а пък чуждите - хич. Скоро не съм ходил до Морето и за това първото нещо, което правя, след като установявам, че наоколо е напълно пусто откъм човешко присъствие е да се поплацикам във водата.
Четвърт час по-късно един доста мокър Берсек съхне на плажа и се наслаждава на слънчевите милувки.
Докато съхна, зяпам разсеяно танца на морските вълни и слушам как вятърът се забавлява я около вълните, я по плажните дюни, или пък в близката горичка. Не зная колко време прекарвам така насаме със себе си, но не и сам. От това ми състояние ме изважда познат глас, който явно се приближава в моята посока и се препира по между другото с някой, който не чувам.
- Е аз от къде да зная, че морската вода е солена?!
- ...
- Но нали ти казах, че не съм виждал Морето, то точно за това дойдохме насам?!
- ...
- Манерката беше празна и я напълних.
- ...
- Е, не е ...