Ники примижваше срещу слънцето и сякаш с поглед го теглеше надолу зад хълма.
Допреди малко бе цепил дърва, защото нощем ставаше хладно. Сега отпиваше от кафето си, което междувременно бе приготвил на вече запалената печка и се чудеше кога и защо баща му е изкопал този трап зад къщата.
Съседите бяха свикнали да го виждат с кафе и цигара на покрива на вилата.
Промърморваха: "Лудия Николай пак е тук", сплашваха децата си с него и отминаваха, защото всъщност в тази никаква извънградска зона съседите бяха поне на километър. Всички знаеха историята за тридесет и кусур годишния мъж, който като дете видял как майка му изгоряла в пламъците на собствената им къща и оттогава... тук те потупваха с показалец по слепоочието си. Знаеха, че обича да "цикли" на покрива на вилата, която баща му стягаше през лятото, а през останалото време пустееше.
Ники обичаше да седи на покрива. Харесваше му да гледа слънцето, небето, облаците от покрива на вилата си. Надолу, след пет километра, се виждаше и града, ви ...