Започва учебната година. Отново сме заедно след горещото лято. Всичко си е както преди освен новата учителка по български език и литература.

Госпожа Кърпачева. Познавах я бегло - учителката с червената коса, която влизаше в "Б" клас. Срещайки я по коридорите, не успявах да разчета никаква емоция на лицето ѝ. Изглеждаше страшна и строга. Знаех за големите домашни и огромните по обем класни работи. Бях леко притеснена.

В класната стая влиза въпросната госпожа. Усмихва се, представя се на класа. Веднага започваме да работим - не бива да губим време! Работата е интензивна...но приятна. Изненадана съм. Какъв професионализъм! Каква отдаденост! Страшна? Не. Взискателна е, но не е натоварваща. И е... мила, добра. У мен се върнаха онези първи години от училище, през които моят любим предмет беше български език и литература.  До мен отново стои учител, който ми протяга ръка и ме дърпа нагоре. Заобичах я! Да, заобичах онази страшна и строга госпожа, от която се страхувах. Но тя се оказа различна. Опознах една скромна и деликатна жена, от която струи алтруизъм. Учителка, но и наша втора майка, защото ни обича и приема за свои деца.

Измина 1 година с толкова много емоции. Смяхме се и плакахме заедно. Незабравими мигове.  

Десети клас. Краят. Тя е тъжна, ние също. Последен ден, последен час с нас. Звънецът бие на раздяла. Тя става, поглежда ни с насълзени очи и ни казва: "Сбогом!" 

Моментът е тежък за всички ни, но ние знаем - днес един учител си отива, но един приятел остава с нас ЗАВИНАГИ!

С безкрайно уважение,

любов и благодарност 

към Вас, г-жо Кърпачева,

                                                            Ваша ученичка и              съгражданка,

Християна