Застанах на ръба.
Не е високо, но не гледам
към краката си,
защото ми се вие свят.
Застанах на ръба.
Но не защото исках,
а защото... някак стигнах.
И пътят свърши.
Тука. На ръба.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милена Todos los derechos reservados
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
Heel
Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
Katriona
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...
БогданаКалъчева
Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...
Boyan
Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
