26.05.2011 г., 11:54 ч.

На ръба 

  Проза » Други
604 0 0

Застанах на ръба.

Не е високо, но не гледам

към краката си,

защото ми се вие свят.

Застанах на ръба.

Но не защото исках,

а защото... някак стигнах.

И пътят свърши.

Тука. На ръба.

© Милена Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??