* * *
За двайсетте минути от началото на обеданата почивка палеше вече шеста цигара. Беше седнал сред развалините на катедралата с гръб към шумната тълпа колеги, които бяха предпочели удобството на столовете. Отстрани правеше впечатление на усамотил се за професионални размисли. Вече девети ден работеха усилено. Надяваха се утре да свършат. Той беше сред най-активните, както обикновено. Но, ако друг път бързаше, за да види по-скоро плода на труда си, сега беше напълно безразличен. Търсеше къде да вложи всичките си сили, за да заспи през нощта – единствените пет-шест часа, когато оставаше сам. Отложи всякакви мисли занапред, но времето напредваше, а заедно с него наближаваше и денят, в който трябваше да погледне Нора в очите, да живее с нея, с тази чужда и непозната Нора, която в щастливото си минало не бе и подозирал. В себе си криеше рана, която... През тъмните слънчеви очила гледаше по-спокойно. Не му пречеше толкова слънцето – то още не бе станало толкова силно, а и каменните улици ...