Моят роден баща пръв открил в мен скрити музикантски заложби. Разбира се, по това време съм бил съвсем малък. Не съм можел още да говоря, а целият ми песенен репертоар бил сведен от нежно гукане в моменти на радост до грозни вопли, когато негодувам. Едва ли някой би повярвал, че в крехкото ми телце и неоформено мозъче може да съществуват толкова силно изразена музикалност, но явно това не се отнасяло за родителските чувства и надежди.
Милата ми майка един ден ме поверила за няколко часа на грижите на своя съпруг.
Не знам как точно се е случило всичко, но си мисля, че в ранна възраст децата са способни да извършат подвиг и до там да им стигнат силичките. Така аз съм успял да се преобърна с лице към възглавничката. Останал в това неудобно и изключително опасно положение съм притихнал и както се подразбира, съм се предал в ръцете на съдбата си. Това не било забелязано от баща ми, защото в този момент бил хванал старата си цигулка в ръце и свирел нещо. Без да ми обърне особено внимание, то ...