Набеден музикант
Моят роден баща пръв открил в мен скрити музикантски заложби. Разбира се, по това време съм бил съвсем малък. Не съм можел още да говоря, а целият ми песенен репертоар бил сведен от нежно гукане в моменти на радост до грозни вопли, когато негодувам. Едва ли някой би повярвал, че в крехкото ми телце и неоформено мозъче може да съществуват толкова силно изразена музикалност, но явно това не се отнасяло за родителските чувства и надежди.
Милата ми майка един ден ме поверила за няколко часа на грижите на своя съпруг.
Не знам как точно се е случило всичко, но си мисля, че в ранна възраст децата са способни да извършат подвиг и до там да им стигнат силичките. Така аз съм успял да се преобърна с лице към възглавничката. Останал в това неудобно и изключително опасно положение съм притихнал и както се подразбира, съм се предал в ръцете на съдбата си. Това не било забелязано от баща ми, защото в този момент бил хванал старата си цигулка в ръце и свирел нещо. Без да ми обърне особено внимание, той изтълкувал затишието откъм детското легълце като силно проявен интерес към музиката от моя страна. И така вдъхновен свирел, свирел, свирел и може би си е представял какъв голям музикант ще се пръкна.
За мое голямо щастие мама се върнала бързо и понеже не била дотолкова захласната от звуците, които изпълвали малката ни стаичка, бързо се отправила към мен. Това спасило животеца ми, а когато ме обърнала по гръбче и видяла колко съм посинял от липса на кислород, само някакво чудо спасило инструмента на непризнатия музикант, който със сигурност се е почувствал много, много глупаво.
© Иван Иванов All rights reserved.
