Началото на края ( І част) Апартаментът
Апартаментът
Родителите на Здравко с охота бяха приели неговата избраница. Вместо на име, обръщаха се към нея с „дъще”. Нямаха си дъщеричка, а братът на Здравко беше отишъл на гурбет в чужбина и дори за сватбата не можа да си дойде. Свилена още от първия ден ги нарече „майка” и „татко”, което ги трогна до сълзи. Нейните родители боготворяха своя зет и се надпреварваха колко да го глезят и как да му угаждат. Това поведение все повече тежеше на Здравковата съвест и го изнервяше.
Наскоро след сватбата, една вечер Свилена и Здравко свариха развеселени на масата четиримата сватове. Песен, чийто текст гласеше „виж децата ни колко са пораснали” огласяше къщата и пространството около нея. Щастливите сватове пригласяха и се вживяваха в текста на песента, хвалеха известната ни изпълнителка.
Масата беше отрупана с вкусотии… Местата на младите ги очакваха да се настанят на тях.
- Това е „работна вечеря” – със задоволство обяви бащата на Здравко. Искаме и вие да си кажете мнението.
Озадачен от ставащото, Здравко с недоумение погледна към съпругата си, деформирала се от бременността и отново се сети за Другата… ”Къде ли е Маруся и какво ли прави сега?” Всички вдигнаха чаши за наздравица, механично вдигна и той своята чаша, усмихна се, както това правеха другите и не знаеше какво да каже.
- Кажи, Здравко? – отново го подхвана баща му.
- Нямам думи! – успя да се измъкне от ситуацията младият полицай, който до този момент не беше чул и дума от разгорещения разговор. - Повтори, ако обичаш, все още не мога да схвана какво става тук?...
- Става, става, хубавите неща стряскат хората, също както и внезапните новини. Знам, че си шокиран, но апартаментът е пазарен, момчето ми, и капаро сме оставили със свата. Вие със Свилена ще живеете в града и то не къде да е, а в идеален център...
Като ужилен от рояк пчели се почувства в този момент… Само това трябваше. Апартамент в центъра на града за него и Свилена… Въжето около врата му се затягаше все повече и повече. Добре го наредиха... Впрочем той сам се беше насадил в това гнездо и измъкване едва ли щеше да има. На Здравко вече му прилошаваше от това, което чу, стана пребледнял, като че е дарявал кръв и се запъти към тоалетната. Запали цигара, докато пушеше, си мислеше, „не може да бъде, това е сън, това е лош кошмарен сън”.
Когато отново се появи при гостите, чуваше гласа на баща му да казва:
- Апартаментът, свато, ще бъде за нашия внук! Наследник, наследник ще имаме, тя, Вили, сигурно ви е казала вече.
Свилена засрамена се обърна към свекъра си и рече:
- Тази вечер мислех да го направя. Да! След прегледа ми казаха, че ще е момче.
Усети прегръдката на майка си, след това на баща си, които тази вечер научиха за пола на детето...
Спомни си как свекърът ù всеки ден идваше в града, отбиваше се при нея, понякога на обяд ходеха да хапнат в близката закусвалня. Той все жилищни блокове разглеждаше и не пропускаше да каже, къде са най-хубавите апартаменти. После хващаше автобуса към нейното село...
Това, което научи тази вечер, я правеше много щастлива. Ще си имат апартамент със Здравко в центъра. Родителите щяха да се погрижат за обзавеждането му, за да изпреварят раждането на детето. Очертаваше се то да бъде първият обитател на новия им дом. Бабите щяха да идват от селата и да помагат при отглеждането, докато майката укрепне.
Беше решила и името му - Стефан, направо на свекъра. Веднаж спомена пред Здравко, той не се възпротиви, детето ще е все негов син и няма претенции какво име ще му избере... Беше грижовен съпруг. Спеше на дивана в хола, за да не я "безпокои" на голямата спалня.
- Аз съм пушач - казваше той - и не искам нашето бебе да диша отровния въздух на баща си.
Откакто се ожениха, всеки божи ден я целуваше по бузата с пожелание за лека работа и да се пази... Не беше онзи, веселият, буйният младеж, полицаят, който я облада в колата преди повече от година. Вече - замислен, уравновесен, мил и отговорен. Не идваше при нея, както преди в службата, защото са женени и не е удобно от колегите. Свилена харесваше и обичаше своя съпруг...
Когато погледите им се срещнаха, тя се наведе и му прошушна:
- Честит апартамент! Шокирани сме, нали?
Здравко хвана ръката ù, погледна към земята и каза: - Да! Особено аз!?
Новината за апартамента щеше да остане паметна в неговия живот...
Настъпило бе началото на края на неговите илюзии, за съвместен живот с Маруся, за поправяне на допуснатата от него грешка...
Следва
© Димка Първанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
За мен е чест,да получа такъв коментар от човек като теб. Щастлива съм че се запознахме. Благодаря ти от сърце... Хубава вечер Дими
-
Веси,благодаря ти, че продължаваш да ме подкрепяш. Прегръдка! Дими
-
Пишеш увлекателно и интересно както винаги!!!
Поздрави и от мен! -
Марти,благодаря ти, ще се постарая тези дни да излезе някой "бисер"...
Мия, радвам се,че се отби. Хубаво е когато сме заедно...
Поздрави и на двете. Д.П -
Все по-интересно и все по-интересно! Искаме още! Поздрав и прегръдки!
-
Мари, появявяш се внезапно, и внезапно си отиваш. Благодаря ти, че все пак не ме забравяш.С обич Дими
Веси,благодарна съм ти за интереса с който следиш развитието на действието. Такива незначителни на пръв поглед неща, ги оценяваме едва когато вече сме ги изгубили.Добре е, ако успеем да се радваме на малките, дребните неща, защото постоянната неудовлетвореност от постигнатото просто ни убива. -
Поздрави за разкриването на простичките истини от живота, които винаги малко ни убягват, а после се питаме "Защо?" За мен беше удоволствие да прочета.
-
Ей, пиятелко, харесва ми. Продължавай, иначи ще ти бия шамарчета.
-
Човек и добре да живее се жени! Благодаря Дани, че ме навести и прочете. Прегръдка Д.П
-
Ами честито му на Здравко!
Харесах, Дими! -
Благодаря, за милите думи... Задължена съм на всички, които се отбиват при мен и подкрепят крехкото ми начинание. С обич Д.П
-
Невероятни истини от самия живот, пресъздадени и поднесени по този красив начин!
Поздрав!
-
Нели,така е,Здравко след новината е "като ожилен от рояк пчели",а Свилена е щастлива "Ще си имат със Здравко апартамент в центъра".Благодаря за подкрепата!
Ани, от самото начало проявяваш интерес и си съпричастна...Благодаря ти от сърце. Дими -
Любопитството ми се изостря? Здравко и веригите на брака.Чакам продължението. Поздрави и от мен.
-
Мими, моите герои са съвсем обикновени хора.Типична българска черта - родителите да се грижат за децата си дълги години след като са вече пълнолетни и големи.Моите родители, не правеха изключение до преди три години.И в продължението ще разказвам простички, делнични неща,които ни заобикалят, но едва ли са ни впечатлявали... С обич Дими
-
Посрещаме събитията в живота си различно...Въпрос на гледна точка..
-
Дими, творбата ти е изпълнена с неочаквани случки. Макар и ежедневни, поднасяш ги по такъв начин, че изглеждат уникални! Чакам продължението! Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
