На кръстопът
Маруся се беше отпуснала на задната седалката в автобуса. Успя да го хване в последния момент и това я наведе на мисълта, че не всичко е свършено.Каква душевна борба се разиграваше в нея, чувства на гняв, обида, възмущение, отмъщение, съжаление и какво ли още не, главата ù не побираше това, което ù се случи. Имаше моменти на размисъл, когато искаше да бъде „обективна” и приемаше цялата вина върху себе си. Ако не беше толкова безотговорна, ако си знаеше цената, нямаше да достигне до такъв резил, такова унижение. Нямаше спомен да е водила разговор със Здравко за такава ситуация, ако се случи нещо непредвидено, как ще постъпят. Живееха за мига, който сега всяка минута проклинаше. Пък и толкова небрежна беше към себе си... Не помисли и за това, той или тя трябваше да се предпазва? Още повече, че не беше убедена в истиността на чувствата си. И на шега не ù минаваше през ум за семейство или нещо такова. Принадлежаха си и това беше достатъчно. И най-неестественото, че тя харесваш ...