Началото на края (І част) - На кръстопът

На кръстопът

Маруся се беше отпуснала на задната седалката в автобуса. Успя да го хване в последния момент и това я наведе на мисълта, че не всичко е свършено.Каква душевна борба се разиграваше в нея, чувства на гняв, обида, възмущение, отмъщение, съжаление и какво ли още не, главата ù не побираше това, което ù се случи. Имаше моменти на размисъл, когато искаше да бъде „обективна” и приемаше цялата вина върху себе си. Ако не беше толкова безотговорна, ако си знаеше цената, нямаше да достигне до такъв резил, такова унижение. Нямаше спомен да е водила разговор със Здравко за такава ситуация, ако се случи нещо непредвидено, как ще постъпят. Живееха за мига, който сега всяка минута проклинаше. Пък и толкова небрежна беше към себе си... Не помисли и за това, той или тя трябваше да се предпазва? Още повече, че не беше убедена в истиността на чувствата си. И на шега не ù минаваше през ум за семейство или нещо такова. Принадлежаха си и това беше достатъчно. И най-неестественото, че тя харесваше неговите недостатъци. При него винаги беше весело и забавно, усмивката не слизаше от лицето ù. Щуротиите им нямаха край. Гуляеха, пиеха, посещаваха екзотични и интересни места, шофираха след употреба на алкохол, вдигаха си адреналина с високите скорости, любеха се по цели нощи и не можеха да се наситят...
Не съжали дето се натресе на селото му. Сега вече имаше представа каква булка-„маймунка” щеше да бъде, самоиронизираше се тя. Всяко зло за добро... Сети се и за своите родители, какви големи надежди възлагаха на нея, колко много я обичаха, беше обградена от много любов, осигурена с повече от прилична материална издръжка. Трябваше в най-скоро време да стъпи на краката си, да се заеме сериозно с учението и да оправдае надеждите им. Те правеха сериозни инвестиции и това я задължаваше още повече. Беше пропуснала много, което в един момент можеше да се окаже фатално за първокурсничка като нея.
Старият „Икарус” спря на автогарата. Слезе и вдигна ръка на първото появило се такси. Искаше час по-скоро да остане сама със себе си. След броени минути пристигна пред жилищната кооперация. Квартирата беше малка, но спретната, добре обзаведена с всички необходими условия за хубав живот.
Решението да се отдаде на книгите и нищо повече да не я интересува оставаше в сила...
За голямо съжаление, четенето се оказа непосилно за нея. Явно още не беше готова... - Какво да прави? Може би ù трябваше време? Да, но времето накъсяваше, а мисълта за проваления семестър я хвърляше в паника.
– Боже, ами ако не успея? – вайкаше се тя! С какви очи ще погледне хората, които обичаше толкова много?
Полуизлегната на голямата спалня, с книга в ръка и блуждаещ поглед в една точка на тавана, чу сигнал за получено съобщение. Помисли, че оператор ù съобщава сметката, друго не очакваше, беше се изолирала от всички приятели, доста преди „злополучния инцидент - аборта”. Родителите ù не изпращаха SMS-и.
Реши да хапне и да се наспи тази вечер, след пристигането си от Здравковото село. Хладилникът беше зареден, както обикновено. За първи път от толкова време яде ненаситно. Усмихваше се на себе си „като на сватба”.
Новините минаха, започна с прещракването на каналите, после реши да си вземе душ и да ляга.
След банята погледът ù се спря върху телефона. – Я да погледне все пак каква сметка е направила?... Остана шокирана! Съобщението гласеше: „Обичам те и ще те обичам до края на живота си” Здравко.
Краката ù се подкосиха... Топката в стомаха започна да тупа в синхрон с ускорения ù пулс.
- Господи! Сега му е времето да получи възмездие за унижението, на което я подложи. Този „селски тарикат, егоист, глупак, простак”. Чувствата на гняв, обида, възмущение, желание за отмъщение, които мислеше, че вече е погребала, че се е простила с тях завинаги, избиха с пълна сила в наранената ù, неизлекувана още душа.
Тя беше на кръстопът... Не можеше да продължи напред, както беше планувала преди броени часове, без в картинката да се вписва Той, човекът, който предаде любовта ù, който я нарани както никой досега, унижи и унищожи всичко свято в нея? Да! Възмездие ще има, но как и какво, само бъдещето ще покаже...
Това беше началото на края на доверието, любовта, всеотдайността към него и към всички онези, които щеше да допусне при себе си, след него...
Следва!