Наследникът
Според определената дата Свилена трябваше да роди всеки момент, но признаци за това нямаше. Имаше десетдневен срок за наблюдение и, ако не стане, налагаше се да влезе в болницата за предизвикване на раждането. Чувството на тревожност я беше обзело, както в самото начало на бременността, но вътрешно се надяваше, че когато на бял свят се появи безценното ù момченце, всичко ще се нареди както трябва. Мъчеше се да си го представи как изглежда, колко е мъничко, как ще изплаче, ще познава ли гласчето му, сред тези на другите бебета?
- Господи, моля те за здраво и нормално дете, не искам много, нали?
Спомни си как се стягаше с ластични колани, за да прикрива порастналия си корем и с колко страх съобщи на Здравко за проблема, пред който се бяха изправили. Каквото и да беше неговото решение, тя знаеше за себе си - с баща или без него - щеше да роди и отгледа това дете.
Когато му каза - спомни си, беше през обедната почивка - той остана като втрещен. Не говориха много, може да се каж ...