Истеричен плач
Два пъти Маруся беше свидетел на такова нещо. Най-напред Здравко се разплака в колата, толкова сърцераздирателно, че едва не загуби ума и дума. След поредната любовна среща тя се беше разнежила толкова, че му разказа с подробности за преживения аборт на заченатото от него дете.
Говореше му гальовно и мило, даряваше го с най-нежните думи да облекчи отприщилата се в гърдите му мъка.
- Защо, защо го направи, имах право да знам, нали? – стенеше той. - Обикнах сина си всеотдайно и истински, независимо от всички обстоятелства около преждевременната ми женитба, а детето на нашата любов е мъртво, завинаги и безвъзвратно, защо?
Винаги съпричастна към неговите страдания, тя вече съжаляваше за слабостта, която тази вечер беше проявила. Чувстваше се виновна, чувството за вина никога не беше я напускало заради неправилния избор, провалено образование и ред други неща, които разумът ù подсказваше, но тя не можеше или не искаше да му се подчини. Поне на този етап от живота си… Милваше ...