Началото на края ( ІІ част ) Истеричен плач
Истеричен плач
Два пъти Маруся беше свидетел на такова нещо. Най-напред Здравко се разплака в колата, толкова сърцераздирателно, че едва не загуби ума и дума. След поредната любовна среща тя се беше разнежила толкова, че му разказа с подробности за преживения аборт на заченатото от него дете.
Говореше му гальовно и мило, даряваше го с най-нежните думи да облекчи отприщилата се в гърдите му мъка.
- Защо, защо го направи, имах право да знам, нали? – стенеше той. - Обикнах сина си всеотдайно и истински, независимо от всички обстоятелства около преждевременната ми женитба, а детето на нашата любов е мъртво, завинаги и безвъзвратно, защо?
Винаги съпричастна към неговите страдания, тя вече съжаляваше за слабостта, която тази вечер беше проявила. Чувстваше се виновна, чувството за вина никога не беше я напускало заради неправилния избор, провалено образование и ред други неща, които разумът ù подсказваше, но тя не можеше или не искаше да му се подчини. Поне на този етап от живота си… Милваше косите му, докато се успокои като малко дете.
Втория път бяха „празнували коледна вечер”, и както обикновено искаха да се усамотят след това...
Този плач си беше направо за книгата на ГИНЕС. Не можеше да разбере душевното състояние на човека до нея. Защо плачеше? Никой от близките му не беше починал, синът му растеше здрав и хубав, имаше истинско семейство, срещаха се толкова често… Каква ли е причината???... Вместо да го накара да говори, да се освободи от напрежението, което не му даваше мира, тя сменяше темата, не искаше да се рови из миналото, за да не предизвика отново истерия.
- Истерията не е болест, обичаше да казва приятелката на майка ù от студентските години. - Инат, безпътица, безпорядък в живота, безхарактерност. Искаш много неща, трябва да избираш, а не можеш. И тогава се спасяваш с този т. н. „истеричен плач.”
Емоционалната ù връзка беше много силна и тя го приемаше такъв, какъвто е - с всичките позитиви и негативи. Няма идеални хора, пък и нямаше афинитет към тях...
Питаше се дали Здравко хълца и се тръшка пред всеотдайната си съпруга, заради която изгуби нея.
Грешница беше, Маруся не можеше да го отрече и всеки ден се молеше на всевишния да опрости греховете ù. Тя беше избрала тази любов, която руши, обижда и унижава хората, вместо другата – градивната. Избрала и получила възмездие – едно мъртво дете, греховна връзка, разбит живот от самото начало.
Тя трябваше да сложи край на това безумие, на този плач, истеричен, обиден и тъжен, унизителен и безрадостен като живота ù, а време ù беше да се огледа настрани, да намери „човека”, с когото да продължи напред.
Следва...
© Димка Първанова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Става все по-интересно...
Имам чувството ,че и ти още не знаеш как ще завърши историята или имаш повече варианти и в това е чарът й...
Поздравления за мъдростта!!! -
Знам, че няма голямо значение, просто реших да разясня(:
-
Зорничка, цитирала си Нели Господинова и затова се заблудих. Няма значение, че не ти е майка, важното е, че си будно момиче и много ти се радвам! Прегръдка миличко...
-
И аз се радвам, че се запознахме. Ако си помислила, че Нели ми е майка, грешиш. Дори не се познаваме. Всъщност моята майка хич не е така прекрасна. Майка ми се казва Боряна и не е влизала в сайта.
-
Дани,
Героите ми ще се увеличават - няма разстрели, убийства и разни екшъни. А щом са живи и здрави, емоциите само ще разнообразяват живота им, пък и нашия...Ако щастливият край може да ти повлияе благотворно - имащ го! С обич........ Дими -
Дими, да се включа и аз в дискусията...
Трудно е да се отсъди кой е крив и кой прав в тези отношения...Всеки за себе преценява, но и отговорността е важно нещо...Да видим какво ще стане.
...само една молба имам - нека да свърши щастливо, а? Нали от теб зависи?! -
Роси,
Благодаря, че хареса и коментира.Поздрав с обич!
Александра, браво и на теб, ти си смело и умно момиче.Поздрав и на теб! -
Деси,
Адски си права за избора... Благодаря, че се отби, прочете и коментира.Въпросите за любовта, ще продължим да ги обсъждаме и при
"Любов и омраза" Прегръдка... Д.П -
Поздравления Дими и за тази част!
По натаък - ще видим как ще се развие трудния житейски казус. Няма истинско щастие, в живота просто правим избори.. -
Марти,
В момента Здравко страда най-много...Ако Маруся му беше признала онази вечер за детето, което носи, съдбата и на тримата можеше да бъде съвсем друга, не казвам по-добра.На този етап Свилена е "щастливката",а какво ще и донесе бъдещето, ще разберем в следващите епизоди. Благодаря ти, че следиш и коментираш. С обич дими!
Ани,
Това,което пишеш са го твърдяли и други колеги, но мисля,че всяка здравомислеща, уважаваща себе си жена, не би тръгнала с мъж, за да "освежава" повяхналите му семейни отношения.Благодаря ти! -
"Забежките" на Здравко, като че ли "заздравяват" семейството,той е раздиран от противоречиви чувства...Искрен е в отношенията си и към двете жени,и винаги едната ще му липсва.Следя с интерес развитието...
-
Зорничка,радвам се,че се запознахме.Имаш най-прекрасната майка на света.А знаеш ли, че децата надминават родителите? Явно си умна и талантлива... Пожелавам ти да развиваш тези качества и един ден да се гордеем с теб. Поздрави миличко!
-
nellnokia (Нели Господинова) 3-09-2009г. 09:23
Защо реве тоз човек?сам си е виновен...
И аз така мисля, но какво друго да направи? -
Надя,
Намеренията на Маруся са добри, но ще се справи ли или ще се провали, както в университета? Дано изгрее слънце и на нейната улица.Пожелавам и го, а на теб хубав ден и благодаря от сърце. Дими
Нели,
Понякога и аз рева,макар да знам, че сама съм си виновна.Само че не пред "публика".Благодаря ти мила.Дими
Веси,
Много добре си го казала "пречистващо", стига да не му стане навик, а тя да продължава да го утешава...Намерението и за "човека" с който да продължи, може да увисне във въздуха.Поздрави и на теб! Дими -
Тежки мъжки сълзи... Не може да имаш всичко, все ще дойде моментът, в който Здравко ще трябва да направи избор (ако преди това изборът него сполети сам).
Лошото е, че покрай сухото гори и мокрото и ако Здравко и Маруся имат защо да плачат заради своята спонтанност и необмислените си постъпки, то Свилена, ще плаче, може би заради грешките и на двамата. А малкият Стефан?!...
Тежко е, когато лицемерието завладее хората изцяло!
Дими следя с интерес цялата история, близка ми е, и се моля от сърце неблагоразумието на някои от героите да не срути безвъзвратно душевното спокойствие на други...
Поздрав и прегръдки, очаквам с нетърпение продължението! -
Нека Здравко пореве - може пък да се окаже пречистващо, а пък ние ще останем в очакване на продължението, защото ти си много, ама много добър разказвач. Прегръдка, Дими.
-
Мими,всички знаем кое е правилното,но не винаги имаме воля да вървим по начертаната права.На този етап най-щастлива е нищо неподозиращата Свилена. Няма тайни, няма грехове,има си малко красиво момченце, съпруг, който я "обожава",родители, които я обичат и подкрепят.Благодаря, че следиш и коментираш.Дими
Веси,
Мъртвото дете е плод на една страстна любов,а не може да види бял свят.Когато ни сполети нещастие,чак тогава се обръщаме към бога и се питаме - това божие наказание ли е? Маруся със своята суетност и безотговорно отношение към любовта и секса достига до това положение. Здравко е също толкова безотговорен. Прави любов с две жени едновременно, не спазва елементарни правила, не мисли за последствията. Маруся го привлича, защото и двамата не се съобразяват с никакви норми на поведение, живеят за мига, емоцията ги владее,те са хора на крайностите,приличат си и раздялата им ще бъде много трудна, ако се стигне до такава...Сега тя не се "рови из миналото",преодоляла е унижението, обидата, докато при него страданието едва сега започва.Благодаря, че следиш и поставяш толкова много въпроси,на които всеки от нас трябва да си отговори.
Поздрави и на двете Дими. -
Защо реве тоз човек?сам си е виновен...
-
Дано......
Поздрав с обич! -
Дано успее... Винаги е трудно, но и прекрасно да започнеш нещо... правилно. А Здравко - какво си намислила, Дими?
Чакам продължението. Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
И аз трябва да избирам този път, а не мога да реша. Прегръдка! Д.П